Пред очите му прошепнатото послание се предаваше от човек на човек. Муди не долавяше цели думи — не го позволяваше ромолящият, непривичен за ухото му акцент, — но беше очевидно, че обсъжданият въпрос засяга всички в помещението. Муди пришпори ума си да направи внимателна и разумна преценка на положението. Днес вечерта невниманието го беше подвело да допусне една грешка, не биваше да се стига до втора. Сигурно ставаше дума за някакво престъпление, навярно грабеж, или пък мъжете тук се бяха съюзили срещу някого, може би капитан Карвър. На брой бяха дванайсетима и това подсещаше за състав от съдебни заседатели, само че присъствието на китайците и на маора категорично отхвърляше подобна възможност. Дали Муди не беше прекъснал заседание на някакво тайно съзаклятие? Но що за общност би могла да обедини такова разнообразие от раси, доходи и обществено положение?
Едва ли е нужно да изтъкваме, че външният вид на Уолтър Муди не издаваше размислите му. Той се беше постарал върху лицето му да се изпишат сериозна озадаченост и известно съжаление, сякаш искаше да покаже, че съзнава причинените от него неудобства, макар да няма никаква представа какво точно е тяхното естество, тъй че по отношение на бъдещите действия е готов да следва всяка насока освен тази на собственото си мнение.
Навън вятърът се усили и изпрати в комина вихър капчици, въглените поаленяха и за миг Муди усети мириса на морето. Разгорелият се пламък като че ли събуди дебелия мъж, който седеше най-близо до огъня. Той се надигна със сумтене от креслото и се отправи към останалите, скупчени около масата. Муди се озова сам пред камината с мъжа със сюртука с десен на рибена кост, който се приведе към него и се обади:
— Бих искал да ви се представя, ако не възразявате. — Чак сега за първи път отвори сребърната си табакера и извади цигара. Акцентът му беше френски, той се държеше хладно и любезно. — Казвам се Обер Гаскоан. Надявам се да ми простите, че вече знам името ви.
— Е, в интерес на истината — отвърна леко изненадан Муди, — струва ми се, че и аз знам вашето.
— Значи всичко е наред — отвърна Обер Гаскоан. Той опипваше дрехата си явно в търсене на кибрит, за миг ръката му се спря върху джобчето на гърдите и това му придаде вид на суетен полковник, позиращ за портрет. — Това обаче не може да не събуди любопитството ми. Откъде ме познавате, господин Муди?
— Прочетох един ваш текст в петъчния брой на „Уест Коуст Таймс“. Вие сте авторът, нали? Ако не се лъжа, сте написали материала от името на Мировия съд.
Гаскоан се усмихна и извади кибрита.
— Ясно. Излиза, че съм стара новина от вчерашния вестник.
Той измъкна една клечка, вдигна ботуша върху коляното си и драсна клечката в подметката.
— Прощавайте — извини се Муди, боеше се да не го е обидил.
Секретарят на съда поклати глава.
— Не съм се засегнал — рече той, след като запали цигарата. — Значи така. Пристигате в непознат град и какво правите? Намирате вчерашния вестник и изчитате съдебните новини. Научавате имената на престъпниците, от една страна, и на служителите на реда, от друга. Нелоша стратегия.
— Не го направих съзнателно — отвърна скромно Муди.
Името на Гаскоан беше отпечатано на трета страница под кратка проповед от един абзац за безчестието на престъпността. Преди нея беше поместен списък с всички задържани през последния месец. (Муди не беше запомнил нито едно име освен това на Гаскоан, и то само защото учителят му по латински се беше казвал Гаскоайен и сходството беше привлякло погледа му.)
— Дори и да е така — отвърна секретарят на съда, — пак сте улучили същината на нашите тревоги, темата, която от половин месец е в устата на всички.
Муди се намръщи.
— Дребната престъпност?
— И по-точно едно престъпление.
— Да позная ли? — подхвърли Муди игриво, след като събеседникът му замълча.
Гаскоан сви рамене.
— Едва ли ще успеете. Става дума за блудницата.
Муди вдигна вежди. Опита се да извика в паметта си списъка със задържаните, да, май че едно от имената беше женско. Зачуди се какво толкова имат да кажат жителите на Хокитика за ареста на една уличница. Трябваше му малко време да намери подходящ отговор, но за негова изненада Гаскоан се разсмя.
— Шегувам се — рече той. — Не бива да се оставяте да си правя шеги с вас. Престъплението ѝ не беше упоменато, естествено, но ако четете с малко въображение, ще се досетите. Анна Уедърел е името, под което жената се подвизава.
Читать дальше
