Фридрих Ницше - Тъй рече Заратустра (Книга за всички и никого)

Те искаха да се отърват от своята нищета, а звездите бяха твърде далеч за тях. И въздъхнаха те: „О, да имаше небесни пътища, да се примъкнем в друго битие и щастие!“

Тогава си изнамериха своите хитрости и кървави напитки!

От своята плът и от тази земя отвърнати се мислеха те, неблагодарниците. Но кому дължаха гърченето и блаженството на своето отвращение? На своята плът и на тая земя.

Снизходителен е Заратустра към болните. Истина, него не гневят техните начини за утеха и неблагодарност. Дано оздравеят и се превъзмогнат, и си създадат една по-висша плът!

Не се гневи Заратустра и на онзи, който оздравява от недъга си, когато с нежност той поглежда към своя блян и в полунощ дебне около гроба на своя бог: но и сълзите му са за мен все пак болест и болна плът.

Много недъгави хора е имало винаги между ония, които боравят с измислици и линеят за бог, бясно ненавиждат те ония, които дирят познанието и оная най-млада добродетел, която се зове искреност.

Те винаги се озъртат назад към тъмните времена: тогава, то се знае, блян и вяра бе друго нещо, беснуване на разума беше богоподобие, и съмнението — грях.

Твърде добре познавам аз тия богоподобници: те искат да се вярва на тях, и съмнението е грях. Твърде добре зная също в какво те сами най-вече вярват.

Истина не на отвъдни светове и изкупителни кървави капки: а в плътта вярват и те най-вече, и тяхната собствена плът за тях е нещо само по себе.

Но недъгаво нещо е тя за тях: и те на драго сърце биха желали да изскочат из кожата си. За това се вслушват те към проповедниците на смъртта, и сами проповядват отвъдни светове.

По-добре слушайте, братя мои, гласа на здравата плът: по-искрен и по-чист е нейният глас.

По-искрено говори и по-чисто здравата плът, съвършената и правилната: и тя говори за смисъла на земята.

Тъй рече Заратустра.

На презрителите на плътта искам да кажа думата си. Те няма защо ни да се учат отново, ни да учат, а само да кажат сбогом на своята собствена плът — и тъй да занемеят.

„Плът съм аз и душа“ — тъй говори детето. А защо да не говорим като децата?

Но събуденият, знаещият казва: плът съм аз цял-целеничък, и нищо освен това, и душа е само една дума за нещо при плътта.

Плътта е велик разум, множие с един смисъл, война и мир, стадо и пастир.

Оръдие на твоята плът е и твоят малък разум, брате мой, когото ти наричаш „дух“, едно малко оръдие и игричка на твоя велик разум.

„Аз“ — казваш ти и си горд с тая дума. Но по-великото — в което не искаш да вярваш — е твоята плът и нейният велик разум: тя не казва аз, но върши аз.

Което чувството усеща, което духът познава, никога то няма в себе си своя край. Но и чувство, и дух биха желали да те убедят, че те са край на всички неща: тъй суетни са те.

Оръдия и играчки са чувство и дух: зад тях лежи още същината. И същината сама дири с очите на чувствата, тя сама се вслушва с ушите на духа. Винаги се вслушва същината и дири: тя сравнява, принуждава, завоюва, руши. Тя властва и е властител и на аза.

Зад твоите мисли и чувства, брате мой, стои един могъщ повелител, един незнаен мъдрец — той се нарича същина.

В твоята плът живее той, твоя плът е той.

Повече разум има в твоята плът, нежели в твоята най-добра мъдрост?

Твоята същина се смее на твоето аз и неговите горди скокове. „Що значат тия скокове и полети на мисълта? — си казва то. Околен път към моята цел. Аз съм колцата, с които аз се учи да ходи и внушителят на неговите понятия.“

Същината казва на аза : „Тук чувствай!“ И тогава то страда и мисли как да страда повече — и то трябва тъкмо за това да мисли.

Същината казва на аза : „Тук чувствай наслада!“ Тогава то се радва и мисли как често пъти още да се радва, и то трябва тъкмо за това да мисли.

На презрителите на плътта искам да кажа една дума. Че те презират — почит намират. Що е това, което създаде почит и презрение, и ценност, и воля?

Същината, която твори, сътвори за себе си почит и презрение, сътвори си радост и мъка. Творящата плът си сътвори духът, като ръка на своята воля.

Дори и във вашето безумие и презрение, вий, презрители на плътта, служители на своята същина. Казвам ви: вашата същина сама иска да умре и се отвръща от живота.

Не може тя вече онова, което най желае — да създава свръх себе си. Това тя най желае, за това е всичката й жажда.

Но твърде късно е сега за нея да стори това — и вашата същина иска да загине, вие, презрители на плътта.