Фридрих Ницше: Тъй рече Заратустра (Книга за всички и никого)

Ето добрите и праведните! Кого те ненавиждат най-вече? Оногова, който разтрошава техните скрижали на ценности, разрушителя, престъпника — а това е творецът.

Другари дири творецът, а не трупове, не и стада и упованици. Сътворци дири творецът, такива, които пишат нови ценности върху нови скрижали.

Другари дири творецът, и съжетвари: че у него всичко е зряло за жетва. Но нему липсват стоте сърпа: и той скубе само класове и се ядосва.

Другари дири творецът, и такива, които знаят да точат сърповете си.

Разрушители ще ги нарекат и презрители на доброто и злото. А те са жетварите и тържествуващите.

Сътворци дири Заратустра, съжетвари и такива, с които заедно да тържествува: какво ще прави той със стада, пастири и трупове!

А ти, мой първи другарю, сбогом! Зарових те аз в твоето кухо дърво, и добре те укрих от вълците.

Но аз се разделям с теб, мина време. Между зора и зора познах една нова истина. Не трябва да бъда ни пастир, ни гробар.

Не искам да говоря вече с народа, за сетен път говорих на мъртвец.

Искам да се сдружа с творците, жетварите, тържествуващите: тям искам да покажа аз дъгата и всичките лестници на Свръхчовека.

На пустинниците ще пея аз своята песен и на двоиците люде в пустинята, и който още има уши за нечувано, нему искам аз да отегча сърцето с моето щастие.

Към своя цел отивам, вървя свой ход, отвъд колебливите и нерадивите ще прескоча аз. Тъй моят ход да бъде тяхна гибел!“

Това Заратустра каза на сърцето си, когато слънцето стоеше на пладне и погледна той въпросително на висини — защото чу над себе си острия зов на птица. И ето! Един орел широко закръжи във въздуха и на него обвиснала змия, не като плячка, а другарка: че тя се държеше обвита около шията му.

— Ето моите животни! — рече Заратустра и се зарадва от сърце. — Най-гордото животно под слънцето и най-мъдрото животно под слънцето — те са излезли на оглед. Да узнаят искат, дали Заратустра още живее. Наистина, живея ли още аз? Намерих, че е по-опасно между хората, нежели между животни, опасни пътища върви Заратустра. Нека моите животни ме водят!

Това като рече Заратустра, науми си думите на светеца в гората, въздъхна и каза тъй на сърцето си:

„Желал бих да бъда по-мъдър! Да можех да бъда съвършено мъдър, както моята змия!

Но аз желая невъзможно: тогаз поне ти, моя гордост, върви винаги заедно с моята мъдрост!

И ако някога ме напусне мъдростта ми — ах, тя обича да отлита — дано тогава моята гордост лети с безумието ми!“

Тъй почна залязването на Заратустра.

Три преображения на духа ще ви назова: как духът става камила, лъв — камилата, и най-сетне дете — лъвът.

Има много тежки неща за духа, за силния, издръжливия дух, в който живее благоговение: неговата сила желае тежкото и най-тежкото.

Що е тежко? Тъй пита издръжливият дух, и коленичи той подобно камила, и иска да бъде добре натоварен.

Що е най-тежко, вие, херои? Тъй пита издръжливият дух, та да го взема върху си и да се възрадвам на своята сила.

Не е ли то да се унизиш, за да причиниш мъка на своето високомерие? Да блеснеш с безумието си и се погавриш със своята мъдрост?

Или е то да напуснеш делото си, кога вече то тържествува своята победа? Да се изкачиш на високи планини, за да изкусиш изкусителя?

Или е то да се храниш с жълъди и трева на познанието и заради истината твоята душа да се мъчи от глад?

Или е то да си болен, а да отпращаш дома утешителите и да се сприятелиш с глухи, които никога не чуват какво искаш?

Или е то да се спуснеш в мръсна вода, ако това е водата на истината, и да не отпъждаш от себе си студени жаби и топли кекерици?

Или е то да обикнем ония, които ни презират, и да подаваме ръка на призрака, когато той иска да ни сплаши?

Всички тия тежини взема върху си издръжливият дух: подобно камила, която натоварена бърза в пустинята, така бърза той в своята пустиня.

Но в най-самотната пустиня се извършва второто преображение: лъв става тук духът, свобода иска той да овладее и да бъде господар в неговата си пустиня.

Своя последен господар дири той тук: него иска да възненавиди и своя последен бог, да се бори иска той и да сломи великата ламя.

Коя е великата ламя, която духът не ще вече да признае за господар и бог?

„Ти си длъжен“ се зове великата ламя. А духът на лъва казва „аз искам“.

„Ти си длъжен“ лежи на пътя му, златосияйно, люспесто животно, и на всяка люспа блести в злато „ти си длъжен“! Хилядогодишни ценности блестят върху тия люспи, и тъй говори най-мощната от всички ламя: