Гор Видал - Сътворението

Добре, че носилката ме чакаше точно пред колонадата.

За щастие, когато дойдох тук, успях да наема къща, строена преди да опожарим Атина. Тя е сравнително по-удобна от къщите, които сега издигат богатите атиняни, макар да не е толкова луксозна. Нищо не е в състояние така да развихри фантазията на честолюбивите архитекти, както изгарянето на родния им град до основи. Именно по тази причина днешният Сарди е далеч по-пищен, отколкото по времето на Крез. Не съм виждал старата Атина и, естествено, не мога да видя новата, но от това, което ми разказват, разбирам, че хората все още строят къщите си от кирпич, че рядко се срещат прави улици и нито една от тези улици не е достатъчно широка, но в за-мяна на това обществените сгради са разкошни, макар и да са недомислена работа — като Одеона.

В последно време най-много сили се хвърлят на Акро-пола — скала с цвят на лъвска грива, както поетично се изразява Демокрит, надвиснала над по-голямата част на града — за нещастие и над моята къща. Така че точно сега, през зимата, слънцето огрява дома ми не повече от един час на ден.

Но скалата има и някакъв чар. С Демокрит често бродим там. Докосвам разрушените стени. Вслушвам се в шума от строежа. Мисля си за онова поколение достойни тирани, живели на Акропола, преди да ги изгонят от града, което тук рано или късно се случва с всеки почтен човек. Познавах последния тиран, благородния Хипий. Когато бях млад, често го виждах в двореца в Суза.

Сега най-важно място на Акропола заемат храмовете със статуи на боговете, които хората се преструват, че почитат. Казвам „преструват се“, защото съм убеден, че атиняните, макар на пръв поглед да изглеждат консервативни, особено по отношение на старите си ритуали, всъщност са атеисти по дух — в потвърждение ще цитирам думите на един от гръцките си братовчеди: „Човек е мярка за всички неща!“[1] Според мен дълбоко в себе си атиняните наистина вярват в това — колкото и да е парадоксално, при положение че са необикновено суеверни и строго наказват провинилите се в безбожие.

[1] Изразът е на Протагор, най-известния сред философите софисти. Роден е в Абдера (481 г. пр.н.е.). — Б. пр.

Демокрит не бе и чувал някои от нещата, които споделих на вечерята снощи. Сега той иска не само да научи от мен истината за Гръцките войни, а което е по-важно, настоява да му разкажа и спомените си за Индия и Китай, и за мъдреците, които срещнах на изток и в земите на изток от изток. Предложи да запише всичко. Гостите ми на снощната вечеря възторжено го подкрепиха. Но подозирам, че беше само от учтивост.

Сега седим във вътрешния двор на къщата. По това време тук грее слънце. Денят е прохладен, но не е студено и усещам топлината на слънцето върху лицето си. Чувствувам се добре, защото съм облечен удобно, по персийски. Всички части на тялото ми, освен лицето, са покрити. Когато не се движа, ръкавите скриват дори и пръстите ми. Естествено, нося панталони — дреха, която открай време смущава гърците.

Нашите понятия за благоприличие тук се приемат с насмешка — гърците са най-щастливи, когато гледат игрите на голи младежи. Това, че съм сляп, ми спестява не само гледката на разюзданите млади атиняни, но и на следящите ги с похотливи погледи мъже. Ала стане ли дума за жени, атиняните са сдържани. И тук жените са покрити от глава до пети като персийките, но облеклото им е без украшения, лишено е от пъстрота, от изящество.

Диктувам на гръцки, защото открай време говоря с лекота езика на йонийските гърци. Майка ми Лаида е гъркиня от Абдера. Дъщеря е на Мегакреон, дядото на Демокрит. Тъй като Мегакреон владееше сребърни мини, а ти, Демокрите, си негов потомък по мъжка линия, сега си много по-богат от мен. Да, запиши го. Ти си част от този разказ, колкото и да си млад и незначителен. Нали все пак ти ме накара да се поровя в паметта си.

Снощи дадох вечеря на факлоносеца Калий и на со-фиста Анаксагор. Всеки ден Демокрит прекарва часове наред с Анаксагор, който непрекъснато му говори. Това минава за образование. По мое време, в родината ми, образованието се състоеше в заучаване на свещените текстове, уроци по математика, упражнения по музика, стрелба с лък…

„Да яздиш, да стреляш с лък, да казваш Истината“ — така гласи прочутата фраза, която изразява същността на персийското образование. Демокрит ми напомня, че гръцкото образование е почти същото, като се изключи казването на истината. Той знае наизуст съчиненията на йониеца Омир (също като мен слепец). Може и да е прав. Но тук в последно време традиционните методи бяха изоставени — според Демокрит допълнени — с появяването на една нова категория хора, наричащи себе си софисти. На теория от софиста се очаква да е способен в някое изкуство. На практика мнозина от тукашните софисти не притежават нито способности, нито дарба. Умеят единствено да си служат ловко с думите, но е трудно да се установи какво точно преподават, тъй като поставят под съмнение всичко — с изключение на парите. Те не пропускат да си осигурят добро възнаграждение от младежите в града.