Гор Видал - Сътворението

След поражението си в Египет изпратиха в Суза нова делегация. Великият цар се държа много достойно. Дори не спомена, че с нашествието си атиняните са нарушили мирния договор. Вместо това ги посрещна сърдечно и говори за приятелството си със Спарта. Атиняните се уплашиха. Те поначало се боят от Спарта, и то съвсем основателно. След неколкодневни преговори бе решено, че договорът, който и двете страни нямаше официално да признаят, е отново в сила и Великият цар като доказателство за доверието, което храни към атинските си „роби“ — да, точно така се изразява, — изпрати в Атина най-близкия до сърцето на баща му, покойния Ксеркс, приятел — Кир Спитама. Мен.

Не бих казал, че това особено ме зарадва. Не ми бе минавало и през ум, че ще прекарам последните дни от живота си в този отблъскващ град, на студа и вятъра, сред хора също толкова отблъскващи — студени и вятърничави. От друга страна… но нека това си остане между нас, Демокрите, защото тези мои разсъждения са предназначени най-вече за теб, използувай ги както намериш за добре, след като умра — въпрос на дни, струва ми се, ако съдя по треската, от която изгарям в момента, и по пристъпите на кашлица, които сигурно правят диктуването не по-малко отегчително за теб, отколкото е за мен… Ето че пак загубих мисълта си.

От друга страна… Да. След убийството на любимия ми приятел Ксеркс, когато престола зае синът му Арта-ксеркс, положението ми в Суза доста се разклати. Макар че Великият цар храни добри чувства към мен, аз все пак съм човекът, когото винаги свързват с предишната власт, и не мога да очаквам новите хора в двореца да ми оказват пълно доверие. Малкото влияние, което все още имам, се дължи на произхода ми — една независеща от нас случайност. Аз съм последният жив внук на Зороастър, пророка на Единия бог, Ахура Мазда — на гръцки Премъдрия господ. Откакто преди половин век Великият цар Дарий прие зороастризма, царската фамилия се отнася с уважение към нашето семейство и това до известна степен ме кара да се чувствувам като измамник. В края на краищата човек не избира дядо си.

Пред входа на Одеона ме спря Тукидид[1] — мрачен човек на средна възраст, водач на консервативната партия, откакто преди три години умря тъст му, прочутият Кимон[2]. Сега Тукидид е единственият сериозен съперник на Перикъл, водача на демократите.

[1] Тукидид — атински политик, съименник на историка Тукидид, с когото имал роднински връзки чрез рода на Филаидите. — Б.пp.

[2] Кимон (ок. 510–450 г. пр.н.е.) — атински стратег и държавник, политически противник на Темистокъл. Остракизиран по време на борбата на Ефиалт с аеропага. През 450 г. пр.н.е. предприел военни действия срещу Персия и загинал в сражение. — Б. пр.

Политическите названия, които използуват тук, са неточни. Водачите и на двете фракции са аристократи. Но някои благородници, като покойния Кимон, поддържат богатата земевладелска класа, докато други, като Перикъл, флиртуват с градската тълпа — Перикъл се погрижи да укрепи прословутото им събрание, продължавайки делото на своя политически ментор Ефиалт[3], радикален водач, убит преди десетина години при загадъчни обстоятелства. Естествено, убийството на Ефиалт бе приписано на консерваторите. Ако е тяхно дело, заслужават поздравления — не може един град, още по-малко цяла държава, да се управлява от тълпата.

[3] Ефиалт (ок. 500–453 г. пр.н.е.) — вожд на атинските демократи през 70-те години ла V в. пр.н.е. В 457 г. пр. и. е. бил пре-дателски убит, но демокрацията в Атина укрепнала и била подготвена почвата за делото на Перикъл. — Б. пр.

Най-вероятно, ако беше обратното — ако майка ми бе персийка, а баща ми грък, — щях да съм на страната на консерваторите, макар че те често се поддават на изкушението да си служат с името на Персия, за да плашат народа. Известна ми е любовта на Кимон към Спар-та и омразата му към нас и все пак съжалявам, че нямах възможност да го познавам лично. Всички тук казват, че сестра му Елпиника по характер приличала на него. Тя е чудесна жена и моя вярна приятелка.

Демокрит учтиво ми напомня, че отново съм се отклонил от темата. Аз пък му напомням, че след като часове наред съм слушал Херодот, не мога да преминавам логично от един въпрос на друг. Мисълта на Херодот скача като скакалец. Защо да не му подражавам? Тукидид ме заговори на излизане от Одеона.

— Предполагам, че онова, което чухме преди малко, ще бъде докладвано в Суза.

— Нима има нещо лошо в това? — попитах едновременно любезно и глупаво, както подобава на един добър посланик. — Великият цар обича невероятните истории. Има вкус към фантастичното.