Гор Видал - Сътворението

Спряхме пред една сергия която предлагаше чудновати керамични съдове. Фан Чъ неотдавна ги бе внесъл от Китай.

— Одобряваш ли постъпката му?

— Как бих могъл да я одобря? Аз съм будист. Вярвам, че не трябва да се причинява зло на нито едно живо същество. Освен това… покойният беше мой приятел. Знаеш ли? — Принц Джета разсеяно посочи едно гърне с драконова глава. — Казват, че в Китай имало много такива животни.

— Така казва Фан Чъ. Най-доброто лекарство се приготвя от драконови кости.

Чаках отговора на въпроса си. Принц Джета купи гърнето.

— Ако има човек, който може да спаси тази страна от Аджаташатру, това е новият цар — каза той.

— А какво мисли Буда?

— Буда се смя… с лъвски смях.

— Не е състрадателен.

— Как би могъл да е състрадателен. Той е дошъл и си е отишъл. Царете са просто част от налудничавия куклен театър, който Съвършеният вече не гледа.

През горещия сезон Амбалика пристигна в Раджагриха със сина ни. Принц Джета предложи на внучката и правнука си едно крило в къщата край реката. Междувременно получих съобщение от Суза през Таксила. Великият цар ме упрекваше, че съм платил за пратката желязо повече, отколкото е необходимо. Но понеже бях възстановил стария търговски път между Персия и Магадха, той бе по-скоро доволен от своя слуга и в двора ме бяха провъзгласили за герой — поне така намекваше в писмото си съветникът по източните въпроси. Нареждаха ми незабавно да се завърна вкъщи.

Внимателно обмислих плановете си. Заповядах на Карака да замине за Раджагриха, където да действува като търговски агент на Великия цар. Трябваше също да подготви втори керван с желязо от Магадха, на по-умерени цени от тези, за които се бях договорил аз. Амбалика и синът ми щяха да останат в Шравасти, докато изпратя да ги вземат или самият аз се върна.

За всеобща приятна изненада войната между Магадха и Кошала не избухна. Въпреки че изпрати войски към Варанаси, Аджаташатру не се опита да превземе града. В същото време Вирудхака поведе кошалската армия не на юг към собствения си обсаден Варанаси, а на изток към република Шакя. Републиката падна за няколко дни и бе присъединена към територията на Кошала. Сега Републиканската федерация бе на бойна нога.

Общо взето, бях щастлив, че се връщам в Персия, където битките се водят на значително разстояние от Суза, а върховното престъпление — отцеубийството — е почти непознато сред арийците по нашите земи. Струваше ми се чудовищно, че двамата най-могъщи царе на Индия бяха убити от собствените си синове. Но принц Джета приемаше този факт съвсем спокойно.

— Имаме една стара поговорка — каза той. — „Принцовете, подобно на раците, изяждат собствените си родители“.

В последна сметка моята мисия в индийските царства съвпадна с жестоко кръвопролитие и премина под астрологичния знак на рака.

От практична гледна точка за мен бе по-лесно да работя с Вирудхака, отколкото с баща му. Преди всичко Вирудхака бе отличен администратор и за кратко време Кошала отново стана такава, каквато трябва да е била в онези славни дни, за които всички толкова разказваха. Но от друга страна, не ми се е случвало да посетя нито един град в света, където да не ме уверяват, че златният век току-що е свършил. Изглежда, никога не пристигам навреме.

Бях почетен гост при коронацията на Вирудхака — древен ритуал, който бе извършен на мястото за увеселения извън града. Не си спомням подробности от сложните церемонии, освен че май ги изпълниха малко набързо.

Ала си спомням онзи забележителен миг, когато новият цар направи вълшебните три стъпки върху тигрова кожа, по образец на трите крачки, които направил бог Вишну, за да прекоси света и да изпълни вселената със светлина. Ананда твърди, че скоро след просветлението си Буда сторил същото. Все пак, доколкото знам, Буда не е споменавал за тази своя забележителна обиколка на света пред никой друг освен пред Ананда. Останах с впечатлението — може би погрешно, — че Буда не е склонен към такива показни жестове.

Вирудхака помоли Буда да присъствува на церемонията по встъпването му във власт, но Съвършеният намери за нужно да напусне Шравасти в навечерието на тържеството. За последен път го видели по пътя към земите на шаките. Впоследствие се говореше, че Буда знаел за намерението на царя да нападне родината му и искал да бъде с народа си, когато войната започне. Години по-късно попитах принц Джета дали тази история отговаря на истината, а той поклати глава.