Кадзуо Ишигуро - Остатъкът от деня

Здесь есть возможность читать онлайн «Кадзуо Ишигуро - Остатъкът от деня» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2005, ISBN: 2005, Издательство: Труд, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Остатъкът от деня: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Остатъкът от деня»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

„Тъй като конференцията беше на много високо ниво, участниците в нея бяха само осемнайсет видни господа и две дами — една германска графиня и страховитата мисис Елеонор Остин, която по това време все още живееше в Берлин. Всеки от тях обаче можеше да доведе със себе си секретари, камериери и преводачи и нямаше никакъв начин да се установи точният брой на хората, които трябваше да очакваме.
Оказа се и че някои от участниците щяха да дойдат по-рано от предвидените за конференцията три дни, за да могат да се подготвят и преценят настроението на колегите си, макар че точните дати на пристигането им отново бяха несигурни. Следователно ставаше ясно, че персоналът не само трябваше да дава всичко от себе си и да бъде в постоянна готовност, но се налагаше да проявява и невероятна гъвкавост. Дори в един период бях твърдо убеден, че няма да успеем да преодолеем това огромно предизвикателство, ако не доведа допълнителен външен персонал.
Този вариант обаче, като оставим настрана опасенията на господаря, че ще плъзнат клюки, щеше да ме принуди да разчитам на непознати тъкмо когато всяка грешка можеше да се окаже фатална. Ето защо се заех с подготовката на идващите дни, както може би само генералът се подготвя за битката.“
За книгата
Романът „Остатъкът от деня“ е публикуван през 1989 г. Това произведение изстрелва създателя му на световната литературна сцена. Интересното в случая е, че „Остатъкът от деня“ е един от най-известните английски романи, а е написан от чужденец. Демократичността на английската култура позволява това. Поради тази причина линията, следвана от писатели като руснака Владимир Набоков и поляка Джоузеф Конрад, намира естественото си продължение в творчеството на Ишигуро.
Разказвачът в книгата е Стивънс — икономът на симпатизиращия на нацистите лорд Дарлингтън. Благородникът поддържа нацистки лидери като Мосли. В романа са развити няколко теми — те интерпретират професионализма в съвременното общество и нещата, които трябва да пожертваме, за да останем верни на себе си.
Една от основните теми в романа е тази за служенето. Прислужникът е безкрайно внимателен по отношение на стопанина си. Останалото — любовта, смъртта на баща му и т.н. — сякаш минава отстрани. Прислужникът смята, че много неща зависят от него. Дали пък не е прав — понякога съдбата на Европа би могла да зависи в известна степен и от това доколко добре е изчистил сребърната посуда на господаря си.
Някои критици твърдят, че в книгата личи силното влияние на японската култура. Но Ишигуро отрича това. Според него голямата част от живота му е протекла във Великобритания и той е дълбоко повлиян най-вече от английската култура.
През 1989 г. романът получава литературната премия „Букър“. През 1993 г. по мотиви на това произведение е заснет филм, в който играят Ема Томпсън и Антъни Хопкинс.
За автора
Казуо Ишигуро е роден на 8 ноември 1954 г. в Нагасаки. Семейството му емигрира в Обединеното кралство, когато става на 6 години. Родителите му са мислили, че ще се върнат в Япония. Затова Казуо израства и се образова между две култури.
През 1978 г. получава бакалавърска степен от университета в Кент по специалността английски език и философия. Магистърската му степен (отново по хуманитарни науки) е от университета на Източна Англия две години по-късно.
През 1981 г. започва литературната му кариера — тогава публикува 3 разказа. Първият му роман е „Замъглени хълмове“. Книгата е посрещната радушно от критиката, получава национална литературна премия от Кралското литературно общество и е преведена на 13 езика. Произведението е изградено от спомените на японката Ецуко, която трябва да преживее самоубийството на дъщеря си.
Вторият роман на Ишигуро „Художникът в плаващия свят“ също жъне успехи. Книгата е удостоена с премията „Уитбръд“ за най-добра творба през 1986 г.
Третият роман — „Остатъкът от деня“ (1989 г.), прави писателя международно известен. И в трите произведения главните персонажи се оглеждат назад, като се опитват да разберат отминалите събития.
Публикува още творби, между които и романа „Когато бяхме сираци“ (2000 г.). В него се разказва за частен лондонски детектив от двайсетте години. Но главното тук е не криминалният сюжет, а идеята за самопознанието на личността.
За литературните си постижения Ишигуро е награден през 1995 г. с Ордена на Британската империя. Сега живее в Лондон с жена си и дъщеря си.

Остатъкът от деня — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Остатъкът от деня», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Съжалявам, сър, но по този въпрос не мога да ви бъда от полза.

— Виждате ли, господа — заключи мистър Спенсър, като се обърна към останалите, — той не може да ни е от полза по тези въпроси.

Това предизвика нов изблик на вече едва сдържан смях.

— И все пак — рече мистър Спенсър — ние продължаваме упорито да твърдим, че решенията за бъдещето на страната ни трябва да бъдат в ръцете на този човек тук и на няколкото милиона като него. Какво чудно има тогава, че след като сме препънати със сегашната парламентарна система, не можем да намерим решение за много от проблемите ни? То е все едно да накарате Съюза на майките да организира военна кампания.

След тази забележка всички дружно избухнаха в неприкрит смях, а негова светлост ми прошепна: „Благодаря ти, Стивънс“, и аз най-после успях да изляза.

Макар и ситуацията да ми създаде известни неудобства, едва ли може да се нарече най-трудната или дори най-необичайната, в която бях изпадал, изпълнявайки задълженията си. Затова сигурно ще се съгласите, че всеки професионалист би трябвало да очаква подобни неща в кариерата си. Така че до сутринта вече бях забравил за случката, когато лорд Дарлингтън влезе в билярдната, където, покачен на стълба, почиствах от прах портретите, и каза:

— Наистина, Стивънс, беше ужасно. Изпитанието, на което те подложихме снощи.

Аз прекратих работата си и отвърнах:

— Нищо подобно, сър. Бях щастлив, че мога да услужа.

— Беше направо ужасно. Предполагам, че твърде добре си бяхме хапнали на вечеря. Моля те, приеми извиненията ми.

— Благодаря, сър. Но съм щастлив да ви уверя, че изобщо не сте ме притеснили.

Някак уморено негова светлост се приближи до един от кожените фотьойли, седна и въздъхна. От височината на стълбата наблюдавах издължената му фигура, огряна от зимното слънце, което струеше през френския прозорец и осветяваше почти цялата стая. Спомням си, че това беше един от онези редки моменти, в които се виждаше до каква степен напрежението през последните години се бе отразило на моя господар. Фигурата му, която винаги е била слаба, сега бе застрашително измършавяла и станала някак безформена. Косата му беше преждевременно побеляла, а лицето — напрегнато и измъчено. Известно време той гледа през прозореца към хълмовете в далечината, а после отново се обади:

— Действително беше ужасно. Но, виждаш ли, Стивънс, мистър Спенсър трябваше да докаже нещо на сър Ленард. Така че, ако това би могло да те утеши донякъде, ти наистина му помогна да подкрепи една много важна теза. Сър Ленард наговори куп остарели глупости. Че волята на народа била най-мъдрият арбитър и тъй нататък. Можеш ли да си представиш, Стивънс?

— Да, сър.

— В тази страна толкова бавно разбираме, че нещо е остаряло. Други велики нации съзнават отлично, че да се преборят с предизвикателствата на всяка нова епоха, означава да отменят овехтелите, понякога обичани методи. Не и тук обаче, в Англия. Толкова са много тези, които все още разсъждават като сър Ленард. Затова мистър Спенсър почувства необходимост да докаже разбиранията си. И да знаеш, Стивънс, че ако накараме сър Ленард и подобните му да се събудят и позамислят малко, гарантирам ти, че изпитанието, на което беше подложен снощи, не е било напразно.

— Да, сър.

Лорд Дарлингтън отново въздъхна.

— Все ние сме последните, Стивънс. Все ние до последно стоим вкопчени в най-демодираните системи. Ала рано или късно ще се наложи да се изправим срещу фактите. Демокрацията е за една отминала епоха. Днес светът е прекалено сложен, за да дискутираме единствено всеобщото страдание и други подобни. Тези безкрайни парламентарни дебати не водят до нищо друго освен до застой. Преди няколко години може и да са били нещо чудесно, но в днешния свят? Какво каза снощи мистър Спенсър? Мисля, че беше доста сполучливо.

— Струва ми се, сър, че сравни днешната парламентарна система със Съюза на майките, който се опитва да организира военна кампания.

— Точно така, Стивънс. Съвсем откровено, в тази страна сме много изостанали с времето. Затова се налага всички по-напредничави хора да го внушат на сър Ленард и подобните му.

— Да, сър.

— Питам те, Стивънс. Намираме се в една вече дълго продължаваща криза. Видях го със собствените си очи, когато пътувах на север с мистър Уитекър. Хората страдат. Обикновените, почтени, трудови хора страдат невероятно. Германия и Италия сложиха ред в къщите си, като действаха. Предполагам, по свой начин същото сториха и ужасните болшевики. Дори президентът Рузвелт, на целия си хал, не се бои да предприеме някои смели стъпки в интерес на народа си. Погледни ни нас, Стивънс. Годините се нижат една след друга, но нищо не се подобрява. Единственото, което правим, е да спорим, да разискваме и да отлагаме. Всяка хубава идея става абсолютно неефективна, докато мине само през половината комисии, които трябва да я одобрят. Малцината, които знаят кое какво е, са с вързани ръце от многобройните невежи скудоумци около тях. Как ще коментираш всичко това, Стивънс?

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Остатъкът от деня»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Остатъкът от деня» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Остатъкът от деня»

Обсуждение, отзывы о книге «Остатъкът от деня» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x