Кадзуо Ишигуро - Остатъкът от деня

Здесь есть возможность читать онлайн «Кадзуо Ишигуро - Остатъкът от деня» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2005, ISBN: 2005, Издательство: Труд, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Остатъкът от деня: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Остатъкът от деня»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

„Тъй като конференцията беше на много високо ниво, участниците в нея бяха само осемнайсет видни господа и две дами — една германска графиня и страховитата мисис Елеонор Остин, която по това време все още живееше в Берлин. Всеки от тях обаче можеше да доведе със себе си секретари, камериери и преводачи и нямаше никакъв начин да се установи точният брой на хората, които трябваше да очакваме.
Оказа се и че някои от участниците щяха да дойдат по-рано от предвидените за конференцията три дни, за да могат да се подготвят и преценят настроението на колегите си, макар че точните дати на пристигането им отново бяха несигурни. Следователно ставаше ясно, че персоналът не само трябваше да дава всичко от себе си и да бъде в постоянна готовност, но се налагаше да проявява и невероятна гъвкавост. Дори в един период бях твърдо убеден, че няма да успеем да преодолеем това огромно предизвикателство, ако не доведа допълнителен външен персонал.
Този вариант обаче, като оставим настрана опасенията на господаря, че ще плъзнат клюки, щеше да ме принуди да разчитам на непознати тъкмо когато всяка грешка можеше да се окаже фатална. Ето защо се заех с подготовката на идващите дни, както може би само генералът се подготвя за битката.“
За книгата
Романът „Остатъкът от деня“ е публикуван през 1989 г. Това произведение изстрелва създателя му на световната литературна сцена. Интересното в случая е, че „Остатъкът от деня“ е един от най-известните английски романи, а е написан от чужденец. Демократичността на английската култура позволява това. Поради тази причина линията, следвана от писатели като руснака Владимир Набоков и поляка Джоузеф Конрад, намира естественото си продължение в творчеството на Ишигуро.
Разказвачът в книгата е Стивънс — икономът на симпатизиращия на нацистите лорд Дарлингтън. Благородникът поддържа нацистки лидери като Мосли. В романа са развити няколко теми — те интерпретират професионализма в съвременното общество и нещата, които трябва да пожертваме, за да останем верни на себе си.
Една от основните теми в романа е тази за служенето. Прислужникът е безкрайно внимателен по отношение на стопанина си. Останалото — любовта, смъртта на баща му и т.н. — сякаш минава отстрани. Прислужникът смята, че много неща зависят от него. Дали пък не е прав — понякога съдбата на Европа би могла да зависи в известна степен и от това доколко добре е изчистил сребърната посуда на господаря си.
Някои критици твърдят, че в книгата личи силното влияние на японската култура. Но Ишигуро отрича това. Според него голямата част от живота му е протекла във Великобритания и той е дълбоко повлиян най-вече от английската култура.
През 1989 г. романът получава литературната премия „Букър“. През 1993 г. по мотиви на това произведение е заснет филм, в който играят Ема Томпсън и Антъни Хопкинс.
За автора
Казуо Ишигуро е роден на 8 ноември 1954 г. в Нагасаки. Семейството му емигрира в Обединеното кралство, когато става на 6 години. Родителите му са мислили, че ще се върнат в Япония. Затова Казуо израства и се образова между две култури.
През 1978 г. получава бакалавърска степен от университета в Кент по специалността английски език и философия. Магистърската му степен (отново по хуманитарни науки) е от университета на Източна Англия две години по-късно.
През 1981 г. започва литературната му кариера — тогава публикува 3 разказа. Първият му роман е „Замъглени хълмове“. Книгата е посрещната радушно от критиката, получава национална литературна премия от Кралското литературно общество и е преведена на 13 езика. Произведението е изградено от спомените на японката Ецуко, която трябва да преживее самоубийството на дъщеря си.
Вторият роман на Ишигуро „Художникът в плаващия свят“ също жъне успехи. Книгата е удостоена с премията „Уитбръд“ за най-добра творба през 1986 г.
Третият роман — „Остатъкът от деня“ (1989 г.), прави писателя международно известен. И в трите произведения главните персонажи се оглеждат назад, като се опитват да разберат отминалите събития.
Публикува още творби, между които и романа „Когато бяхме сираци“ (2000 г.). В него се разказва за частен лондонски детектив от двайсетте години. Но главното тук е не криминалният сюжет, а идеята за самопознанието на личността.
За литературните си постижения Ишигуро е награден през 1995 г. с Ордена на Британската империя. Сега живее в Лондон с жена си и дъщеря си.

Остатъкът от деня — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Остатъкът от деня», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Очевидно не ми оставаше нищо друго, освен пак да повдигна въпроса пред мистър Фарадей. Разбира се, винаги съществуваше възможността предложението му отпреди две седмици да е било само моментна прищявка. Но доколкото мога да съдя от наблюденията си през тези няколко месеца, мистър Фарадей не е от онези господари, притежаващи най-дразнещата черта на характера — непостоянството. Нямаше причини да се съмнявам, че той възторжено ще подкрепи идеята за автомобилното ми пътешествие и дори ще повтори любезното си предложение да „поеме разходите за бензина“.

Въпреки това аз внимателно обмислих кой би бил най-подходящият момент да подхвана темата отново; защото, както споменах, макар че нито за миг не се съмнявах в твърдата дума на мистър Фарадей, не беше много разумно да го заговарям, когато беше зает или разсеян. Един отказ в подобна ситуация можеше да не отразява истинското мнение на господаря, а откажеха ли ми веднъж, щеше да ми е изключително трудно да се върна на темата. Следователно беше повече от ясно, че трябваше много мъдро да подбера мига.

В крайна сметка реших, че най-благоразумно би било да го заговоря, докато сервирам следобедния чай в салона. Тогава мистър Фарадей тъкмо ще се е прибрал от кратката си разходка сред хълмовете и едва ли ще е зает с четене и писане, както вечер обикновено. Всъщност, когато внасям следобедния чай, мистър Фарадей е склонен да затвори книгата или вестника, да се изправи и протегне ръце пред прозореца, сякаш очаква да си побъбрим.

Убеден съм, че отлично бях преценил мига, що се отнася до времето; фактът, че нещата потръгнаха в погрешна насока, изцяло се дължи на един сериозен пропуск от моя страна. По-точно, не бях съобразил, че по това време на деня мистър Фарадей обича да си прави дружелюбни шеги. След като знаех в какво настроение ще го заваря и бях подготвен за обичайните му задявки, щях да постъпя далеч по-мъдро, ако изобщо не бях споменавал за мис Кентън. И все пак смятам, че ще разберете подбудите ми. В края на краищата, след като исках толкова щедра услуга от моя господар, аз се опитвах да намекна, че молбата ми се базира на сериозни професионални мотиви. И така се случи, че посочвайки причините, поради които предпочитах да потегля на запад, вместо да се задоволя с няколко съблазнителни подробности от книгата на мисис Саймънс, аз се изпуснах да спомена, че една от бившите камериерки на Дарлингтън Хол живее по тези места. Предполагам, че съм възнамерявал да обясня на мистър Фарадей как по този начин ще мога да проуча обещаваща възможност за идеалното решение на малките ни проблеми в къщата. Но чак когато изрекох името на мис Кентън, изведнъж осъзнах колко неуместно беше да продължа. Не само че не можех да бъда сигурен в желанието й отново да се върне на работа тук, но дори не бях обсъждал с мистър Фарадей идеята за наемане на пети човек след онази първа предварителна среща преди година. Ако бях продължил да споделям на глас мислите си за бъдещето на Дарлингтън Хол, щеше да бъде, меко казано, нахално. Подозирам, че в този момент съм млъкнал изведнъж и неочаквано съм се озовал в неловко положение. Във всеки случай мистър Фарадей използва възможността да ми се усмихне широко и да възкликне шеговито:

— Виж го ти пустия му Стивънс! Приятелка, и то на тази възраст!

Ситуацията беше безкрайно неудобна и съм сигурен, че лорд Дарлингтън никога не би постъпил така със свой служител. От друга страна, съвсем не се опитвам да уронвам авторитета на мистър Фарадей; той е американец и много често поведението му е съвършено различно. И дума не може да става, че го е казал с лош умисъл, но вярвам, ще разберете колко неловко се почувствах.

— Никога не съм допускал, че си падаш по тънката част, Стивънс — продължи той. — Поддържаш духа млад, а? Само че започвам да се чудя дали е редно да ти помагам за подобни съмнителни срещи.

Естествено, изкушавах се да отрека незабавно и недвусмислено мотивацията, която моят господар ми вменяваше, ала се усетих навреме, че по този начин само щях да налапам въдицата и положението ми щеше да стане още по-конфузно. Ето защо продължавах да стоя, потънал в мълчание, и очаквах мистър Фарадей да ми даде разрешението си да потегля на път.

Колкото и зле да се чувствах в този миг, в никакъв случай не намеквам, че обвинявам мистър Фарадей, който въобще не е груб човек; сигурен съм, че просто му доставя удоволствие да си прави шеги, които навярно в Щатите са знак за разбирателство и добронамереност между господар и прислужник и се упражняват като любимо занимание. И за да сложа нещата на мястото им, трябва да отбележа, че тъкмо тези задявки от страна на новия ми господар характеризираха взаимоотношенията ни през последните месеци — макар че, да си призная, все още недоумявам как точно трябва да реагирам. Дори в първите дни няколко пъти бях напълно поразен от онова, което ми казваше. Веднъж например го попитах дали господинът, когото очаквахме да ни гостува, ще бъде придружаван от съпругата си.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Остатъкът от деня»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Остатъкът от деня» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Остатъкът от деня»

Обсуждение, отзывы о книге «Остатъкът от деня» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x