Кадзуо Ишигуро - Остатъкът от деня

Здесь есть возможность читать онлайн «Кадзуо Ишигуро - Остатъкът от деня» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2005, ISBN: 2005, Издательство: Труд, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Остатъкът от деня: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Остатъкът от деня»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

„Тъй като конференцията беше на много високо ниво, участниците в нея бяха само осемнайсет видни господа и две дами — една германска графиня и страховитата мисис Елеонор Остин, която по това време все още живееше в Берлин. Всеки от тях обаче можеше да доведе със себе си секретари, камериери и преводачи и нямаше никакъв начин да се установи точният брой на хората, които трябваше да очакваме.
Оказа се и че някои от участниците щяха да дойдат по-рано от предвидените за конференцията три дни, за да могат да се подготвят и преценят настроението на колегите си, макар че точните дати на пристигането им отново бяха несигурни. Следователно ставаше ясно, че персоналът не само трябваше да дава всичко от себе си и да бъде в постоянна готовност, но се налагаше да проявява и невероятна гъвкавост. Дори в един период бях твърдо убеден, че няма да успеем да преодолеем това огромно предизвикателство, ако не доведа допълнителен външен персонал.
Този вариант обаче, като оставим настрана опасенията на господаря, че ще плъзнат клюки, щеше да ме принуди да разчитам на непознати тъкмо когато всяка грешка можеше да се окаже фатална. Ето защо се заех с подготовката на идващите дни, както може би само генералът се подготвя за битката.“
За книгата
Романът „Остатъкът от деня“ е публикуван през 1989 г. Това произведение изстрелва създателя му на световната литературна сцена. Интересното в случая е, че „Остатъкът от деня“ е един от най-известните английски романи, а е написан от чужденец. Демократичността на английската култура позволява това. Поради тази причина линията, следвана от писатели като руснака Владимир Набоков и поляка Джоузеф Конрад, намира естественото си продължение в творчеството на Ишигуро.
Разказвачът в книгата е Стивънс — икономът на симпатизиращия на нацистите лорд Дарлингтън. Благородникът поддържа нацистки лидери като Мосли. В романа са развити няколко теми — те интерпретират професионализма в съвременното общество и нещата, които трябва да пожертваме, за да останем верни на себе си.
Една от основните теми в романа е тази за служенето. Прислужникът е безкрайно внимателен по отношение на стопанина си. Останалото — любовта, смъртта на баща му и т.н. — сякаш минава отстрани. Прислужникът смята, че много неща зависят от него. Дали пък не е прав — понякога съдбата на Европа би могла да зависи в известна степен и от това доколко добре е изчистил сребърната посуда на господаря си.
Някои критици твърдят, че в книгата личи силното влияние на японската култура. Но Ишигуро отрича това. Според него голямата част от живота му е протекла във Великобритания и той е дълбоко повлиян най-вече от английската култура.
През 1989 г. романът получава литературната премия „Букър“. През 1993 г. по мотиви на това произведение е заснет филм, в който играят Ема Томпсън и Антъни Хопкинс.
За автора
Казуо Ишигуро е роден на 8 ноември 1954 г. в Нагасаки. Семейството му емигрира в Обединеното кралство, когато става на 6 години. Родителите му са мислили, че ще се върнат в Япония. Затова Казуо израства и се образова между две култури.
През 1978 г. получава бакалавърска степен от университета в Кент по специалността английски език и философия. Магистърската му степен (отново по хуманитарни науки) е от университета на Източна Англия две години по-късно.
През 1981 г. започва литературната му кариера — тогава публикува 3 разказа. Първият му роман е „Замъглени хълмове“. Книгата е посрещната радушно от критиката, получава национална литературна премия от Кралското литературно общество и е преведена на 13 езика. Произведението е изградено от спомените на японката Ецуко, която трябва да преживее самоубийството на дъщеря си.
Вторият роман на Ишигуро „Художникът в плаващия свят“ също жъне успехи. Книгата е удостоена с премията „Уитбръд“ за най-добра творба през 1986 г.
Третият роман — „Остатъкът от деня“ (1989 г.), прави писателя международно известен. И в трите произведения главните персонажи се оглеждат назад, като се опитват да разберат отминалите събития.
Публикува още творби, между които и романа „Когато бяхме сираци“ (2000 г.). В него се разказва за частен лондонски детектив от двайсетте години. Но главното тук е не криминалният сюжет, а идеята за самопознанието на личността.
За литературните си постижения Ишигуро е награден през 1995 г. с Ордена на Британската империя. Сега живее в Лондон с жена си и дъщеря си.

Остатъкът от деня — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Остатъкът от деня», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Колкото до мис Кентън, мисля си, че нарастващото напрежение от тези дни видимо й се отразяваше. Спомням си например как веднъж, горе-долу по същото време, случайно я срещнах в задния коридор. Този дълъг коридор е нещо като гръбнак на крилото за слугите в Дарлингтън Хол и винаги е много мрачен поради липсата на всякаква дневна светлина в него. Дори и в слънчев ден там е тъмно и човек остава с впечатлението, че се движи през тунел. Та в случая, за който говоря, ако не бях разпознал приближаващите се стъпки на мис Кентън, щях да се досетя, че е тя единствено по очертанията на фигурата. Спрях се на едно от малкото места, където лъч дневна светлина падаше върху дъските, и когато наближи, казах:

— А, мис Кентън.

— Да, мистър Стивънс?

— Мис Кентън, чудех се дали да не насоча вниманието ви към факта, че спалното бельо за горния етаж ще трябва да бъде готово до вдругиден.

— Всичко е под пълен контрол, мистър Стивънс.

— А, радвам се да го чуя. Просто ми мина през ума да ви го напомня, това е всичко.

Канех се да продължа пътя си, но мис Кентън не се отмести. Пристъпи една крачка към мен, така че лъч светлина се плъзна по лицето й и аз видях гневното й изражение.

— За съжаление, мистър Стивънс, сега съм изключително заета и не мога да ви отделя нито миг. Ако имах свободното време, с което вие очевидно разполагате, с радост щях като вас да се мотая из къщата и да ви напомням за вашите задачи.

— Хайде, хайде, мис Кентън, не е нужно чак толкова да се гневите. Просто почувствах необходимост да се успокоя, че не е убегнало от вниманието ви…

— Мистър Стивънс, това е четвъртият или петият път през последните два дни, когато чувствате подобна необходимост. Безкрайно ми е странно, че разполагате с толкова свободно време, та можете просто да се мотаете из къщата и да притеснявате останалите с неоснователните си забележки.

— Мис Кентън, ако само за миг сте си помислили, че имам свободно време, това повече от всякога показва колко сте неопитна. Надявам се, че през следващите години ще придобиете по-ясна представа какво точно се прави в къща като тази.

— Постоянно говорите за „голямата ми неопитност“, мистър Стивънс, но досега не сте успели да ми посочите нито една грешка. В противен случай, сигурна съм, щяхте да го сторите отдавна и подчертано изчерпателно. А сега, понеже имам твърде много работа, ще ви бъда благодарна, ако престанете да ходите по петите ми и да ми пречите. Щом имате толкова свободно време, мисля, че ще ви бъде по-полезно да го прекарате на чист въздух.

Тя профуча покрай мен и закрачи надолу по коридора. Реших, че е по-добре да не усложнявам нещата, и продължих по пътя си. Почти бях стигнал до вратата на кухнята, когато чух, че ядосаните й стъпки отново се връщаха назад.

— Между другото, мистър Стивънс — извика, — бих ви помолила отсега нататък изобщо да не разговаряте с мен.

— Мис Кентън, какви ги приказвате?

— Ако е необходимо да ми предадете нещо, бих ви помолила да използвате посредник. Или пък ми напишете бележка и я изпратете по някой. Убедена съм, че по този начин професионалните ни взаимоотношения значително ще се облекчат.

— Мис Кентън…

— Изключително заета съм, мистър Стивънс. Напишете ми бележка, ако това, което искате да ми кажете, е прекалено сложно. В противен случай можете да го предадете на Марта или Дороти или на който и да било от мъжете, стига да сметнете, че е достатъчно благонадежден. Сега трябва да се заемам с работата си и да ви оставя да се мотаете.

Макар че поведението на мис Кентън силно ме раздразни, не бих могъл да си позволя лукса да мисля и за това, защото междувременно първите гости бяха вече пристигнали. Представителите от чужбина щяха да дойдат след два-три дни, но тримата господа, наричани от негова светлост „домашния отбор“ — двама висши служители на Форин Офис, присъстващи почти „инкогнито“, и сър Дейвид Кардинал, — бяха пристигнали по-рано, за да подготвят терена. Както винаги, от мен нищо не се криеше и когато влизах и излизах от стаите, където господата седяха, потънали в сериозни разговори, нямаше как да не придобия известно впечатление за настроението им на този етап. Разбира се, негова светлост и колегите му се опитваха колкото се може по-точно взаимно да се информират за всеки от очакваните гости, но тревогите им се концентрираха върху една-единствена фигура — французина, мосю Дюпон, и неговите вероятни симпатии и антипатии. Струва ми се дори, че веднъж, като влязох в пушалнята, чух единият от господата да казва: „Нищо чудно съдбата на цяла Европа да зависи от това дали ще успеем да убедим Дюпон по този въпрос.“

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Остатъкът от деня»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Остатъкът от деня» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Остатъкът от деня»

Обсуждение, отзывы о книге «Остатъкът от деня» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.