Джоджо Мойс - Корабът с булките

Ейвис бе горчиво разочарована от спътничките си. Сутринта навсякъде бе срещала момичета с по-хубави рокли, с по-представителен вид, който подсказваше на Ейвис, че произхождат от подобна на нейната социална среда. В тяхната компания би могла да намери утеха за окаяните условия на кораба. Но вместо това се бе озовала заедно с бременно момиче от някаква ферма и начумерена медицинска сестра. (Много се надяваше да не е някоя от онези, които се смятаха за нещо повече заради ужасите, на които се предполагаше, че са станали свидетели, и които смятаха останалите за лекомислени само защото се опитваха да се забавляват.) И разбира се, тук беше и Джийн.

- Здравейте, екипаж. - Джийн се покатери на койката над Маргарет с пъргави като на маймуна голи ръце и крака, след което запали цигара. - Двете с Ейвис проверихме какво става на борда. Има кино близо до кърмата, на долната палуба. Някой иска ли да идем да гледаме филм по-късно?

- Не. Благодаря все пак - отвърна Франсис.

- Всъщност мисля да остана и да напиша няколко писма. - Ейвис се бе покатерила на горната койка, като внимателно придържаше полите си с една ръка. Доста беше сложно. Малко съм уморена.

- Ами ти, Меги? - Джийн се наведе и подаде глава от долната страна на койката си.

Внезапното появяване на главата й накара Маргарет да се сепне и извие в странна поза. Ейвис се зачуди дали тази нейна спътничка няма да се окаже още по-странна, отколкото бе очаквала. Маргарет, изглежда, усети, че реакцията й е била малко необичайна: пресегна се зад гърба си, взе едно списание и го разгърна с престорено хладнокръвие:

- Не каза тя. Благодаря. Аз... най-добре е да си почивам.

- Да. Почивай си съгласи се Джийн, надигна се отново на своята койка и дръпна силно от цигарата си. Никой не иска да вземеш да го изтърсиш още сега.

Ейвис си търсеше четката за коса. Вече няколко пъти рови в тоалетната си чанта и сега слезе от леглото си, за да огледа другите. След като вълнението от отплаването бе отминало и условията, в които щеше да прекара следващите шест седмици, се бяха изяснили напълно, настроението й бе доста мрачно. Беше й все по-трудно да се усмихва любезно.

- Съжалявам, че ви безпокоя, но дали някой не е виждал четката ми? - Считаше, че постъпва доста благородно, като не се обръща направо към Джийн.

- Как изглежда?

- Сребърна. На гърба са моите инициали. След омъжването ми - Е.Р.

- Не е тук горе отвърна Джийн. Разни неща се разпиляха от куфарите ни по-рано, когато двигателите направиха онова разтръскване. Погледна ли на пода?

Ейвис коленичи, като мислено проклинаше недостатъчната светлина на единствената открита крушка на тавана. Ако имаха прозорец, щеше да може да вижда по-добре. Всъщност всичко би изглеждало по-приятно, ако имаха гледка към морето. Сигурна бе, че някои момичета имат прозорци. Не можеше да повярва, че баща й не бе поставил това като условие. Тъкмо протягаше ръка под леглото на Франсис, когато усети студено влажно докосване от вътрешната страна на бедрото си. Изпищя и подскочи, при което си удари тила в койката на Франсис.

- Какво, за бога...

Болка прониза темето й и я накара да залитне. Притисна здраво поли до краката си и се изви в опит да види какво има зад гърба й.

- Кой го направи? Някой да не си прави шега?

- Какво става? - попита Джийн, разтворила широко очи.

- Някой ме изплаши. Някой си пъхна студената влажна... Думите й се губеха и Ейвис се озърна подозрително, сякаш някой луд се е промъкнал незабелязано, докато никой не гледа. - Някой ме изплаши - повтори тя.

Никой не проговори.

Франсис я гледаше мълчаливо, с непроницаемо лице.

- Не си въобразявам - сопна й се Ейвис.

Тогава всички погледи се спряха на Маргарет, която надничаше над ръба на койката си и си мърмореше нещо под нос. Ейвис, със зачервени страни, разтуптяно сърце и кръстосани отбранително крака я зяпна настоятелно.

Маргарет вдигна очи с виновно изражение на лицето. Изправи се, отиде до вратата, затвори я и въздъхна.

- Е, какво пък. Трябва да ви кажа нещо. Мислех си, че ще имам самостоятелна каюта, защото съм... ами виждате ме.

Ейвис направи крачка назад - което не бе лесно в такова тясно пространство.

- Каква? О, боже! Нали не си от онези... извратените? О, мили боже.

- Извратена ли? - възмути се Маргарет.

- Знаех си, че не биваше да идвам.

- Бременна съм, глупачке! Мислех, че ще получа самостоятелна каюта, защото съм бременна.

- Да не би да си правиш гнездо под леглото? - попита Джийн. - Котката ми направи така, когато си имаше малки. Всичко изпоцапа.