Джоджо Мойс - Корабът с булките

- Може да сте чували от други булки, че са имали възможност да слизат на брега в различни пристанища по време на своето пътуване. Трябва да запомните, че на военен кораб вероятно няма да получите позволение за слизане. Може да имаме шанс да слезем на сушата в Коломбо и евентуално Бомбай, стига международното положение да го позволява, но на това не бива да се разчита. Искам да добавя, че ако някой не се върне на кораба в определеното време, има опасност да бъде оставен.

Капитанът огледа редиците им. В погледа му нямаше никакво колебание.

- Ако има някакво оплакване от общ характер, трябва да уведомите дежурния офицер от женския корпус, а тя ще отнесе въпроса към някой от заместник-командирите. Междувременно, следните зони са забранени за жените: спалните и жилищни помещения на волнонаемните служещи от специалните части, каютите и жилищните помещения на офицерите, под нивото на палубата с хангарите, една палуба над тази за самолетите, позициите на оръдията и стрелковите галерии, както и вътре в лодките.

- Доста по-подробен списък с инструкции, във формата на брошура, ще ви бъде раздаден по-късно следобед. Искам всяка от вас да го прочете и да се постарае да спазва разпоредбите стриктно. Дебело подчертавам, че най-строги санкции очакват онези, които решат да не се подчиняват.

На палубата се възцари тишина, в която той остави да отеква тежестта на думите му. Маргарет усети как страните пламват при мисълта за нейната каюта на палубата с хангарите долу. Малко встрани от нея някаква жена заплака.

- На борда има осем жени военнослужещи, които ще ви съветват, помагат и подкрепят по време на пътуването. - При което той посочи жените, застанали до „корсарите“, всяка също толкова строга и важна на вид, колкото самия капитан. - Всяка служителка на женския корпус има определена група от каюти под специална опека и винаги ще бъде на ваше разположение. Изгледа строго жените пред него. - Служителките на корпуса освен това ще минават на вечерна проверка.

- Край с вечерните ми забавления - прошепна момичето до Маргарет и думите му бяха посрещнати с приглушен смях.

- Както жените не се допускат в помещенията на личния състав на флота, така екипажът не се допуска в женските помещения, освен по служебно задължение. И ще ви напомня за казаното от мен преди малко, че служителките от женския корпус ще минават на проверка през нощта.

- А непослушните момичета ще бъдат наказани да минат по тясната летва над морето. - Последва нов прикрит, по доловим изблик на кикотене, явно имаше нужда от oтпускане на напрежението.

- Само бог знае за какви ни мисли - подхвърли момичето до Маргарет, докато опипваше брошката си.

Капитанът, изглежда, наближаваше края на нескончаемата си реч. Погледна някаква бележка, закрепена за брошурите, докато явно се опитваше да реши дали да продължи. След миг-два вдигна глава.

- Помолен съм още да ви кажа, че... малък фризьорски салон... - Тук челюстта на капитана се скова. - ...е уреден в задния край на салона, който е до каюта Б. В него ще работят доброволци от пътниците, стига някой да... желае да си предложи услугите.

Той се загледа в листовете пред себе си, после обходи всички с поглед, който можеше да е студен, а може би просто излъчваше умора и примирение.

- Добряк - измърмори Маргарет под носа си, докато групата се разотиваше.

- Сякаш съм се върнала в училище прошепна Джийн пред нея, - но с по-малко места за пушене.

Хайфийлд гледаше жените пред себе си, които се побутваха, шепнеха, мърдаха и не можеха да застанат мирни поне колкото да го изслушат, докато им изрежда правилата и разпоредбите, които щяха да определят живота им през следващите шест седмици. Даже и през изминалите двайсет и четири часа той бе наблюдавал всяко ново безумие, всеки нов пример за това как тази идея е просто катастрофална и бе изпитвал желание да телеграфира на Макманъс и да му каже: „Видя ли? Не ти ли казах, че ще стане така?“! Половината бяха в постоянна истерия и изглежда, не знаеха да плачат или да се смеят. Другата половина вече бяха задръстили всичко наоколо, губеха се на долните палуби, забравяха да се наведат и си удряха главите, мотаеха се в краката на мъжете му, а дори спираха и него, за да го попитат, както бе сторила една жена сутринта, къде може да намери столовата със сладоледа. На всичкото отгоре рано сутринта, когато се разходи по горната галерия, се бе озовал сред фина мъгла, но не от самолетно гориво, а от парфюм. Парфюм! Най-добре направо да си окачат долните гащи вместо флага на кораба и да приключат.