Джоджо Мойс - Корабът с булките

Освен това Ейвис не бе убедена, че винаги говори истината. В един разговор на закуска Джийн бе бъбрила оживено за плановете си да започне работа в универсалния магазин, където лелята на съпруга й била управител.

- Как ще работиш? Мислех, че очакваш дете - хладно бе отбелязала Ейвис.

- Изгубих го - небрежно бе отвърнала Джийн.

При което Ейвис я бе погледнала строго и скептично.

- Много тъжна история - добавила бе тя. А после, след кратка пауза: - Мислиш ли, че ще ми позволят да си взема допълнително бекон?

Джийн, мислеше си Ейвис, докато енергично се качваше по последните стълби, много рядко споменаваше съпруга си Стенли. Тя самата би споменавала за Иън по-често, но в няколкото случая, в които го бе направила, Джийн се бе опитала да изкопчи някакви пикантни подробности („Позволи ли му да го направи преди първата ви брачна нощ?“ И дори още по-зле: „Уплаши ли се много първия път, когато го видя... нали се сещаш... щръкнал нагоре?“ Накрая Ейвис се отказа от опитите си да се отърве от нея с обикаляне наоколо. Всички трябваше да се явят горе на палубата с площадката за излитане за речта на капитана. Би трябвало да е достатъчно лесно да я изгуби сред над шестстотин други жени, нали?

- Ходи ли ти се на някоя от тези лекции? - подвикна Джийн, дъвчейки дъвка, докато минаваха край залата за прожекции. - Другата седмица ще има такава за трудностите на брака с чужденец. - Гласът й, както бе през цялата сутрин, надвикваше шумните вибрации на машините и повтарящите се съобщения по високоговорителите, призоваващи подофицер Гарднър или специален механик да се яви при командира.

Ейвис се престори, че не я чува.

- На мен ми харесва онази за обичайните трудности през първата година - продължи Джийн. - Само дето нашата първа година мина съвсем леко досега. Него дори го нямаше.

- Екипажът на кораба „Виктория“ от Флота на Негово Кралско Величество ще направи всичко по силите си, за да направи пътуването ви до Обединеното кралство приятно... Но трябва да запомните, че не сте на пътнически кораб, а имате привилегията да сте пътници на един от корабите на Негово Величество. Животът на борда трябва се ръководи от правилата и разпоредбите на службата.

Маргарет стоеше на палубата за излитане на самолети, в третата редица на булките, някои от които се смееха нервно, докато слушаха капитана. Човекът се движеше, помисли си тя, сякаш някой е зашил ръкавите за сакото му.

Морето, искрящо синьо, бе спокойно и тихо, а палубата - близо декар на размер, едва помръдваше. Маргарет хвърляше тайничко поглед настрани към бляскавата му шир, вдишваше соления въздух, усещаше с кожата си носената от бриза лека мъгла, радваше се на първото си усещане за простор и свобода, откакто предния ден бяха вдигнали котва. Беше си представяла, че може да е малко уплашена, след като вече не вижда никаква земя, но вместо това се наслаждаваше на простора на океана и се чудеше - с любопитство, а не страх какво ли има под повърхността.

В двата края на палубата, отразяващи се в плитки, сякаш разчертани на триъгълници локвички от морска вода и гориво, самолетите стояха завързани, а лъскавите им носове бяха вирнати нагоре, сякаш копнееха за полет. Между тях, в основата на кулата, наричана тук Острова, бяха застанали група мъже в гащеризони и ги наблюдаваха.

- Всеки на борда на кораб от Флота на Негово Величество се подчинява на Закона за военноморските сили, което означава никакъв алкохол, вино или бира, а хазартът във всякаква форма е категорично забранен. Никакво пушене близо до самолетите по което и да било време, най-важното, не пречете и не разсейвайте мъжете, които са на пост. Разрешено е да ходите почти навсякъде в кораба, с изключение на спалните помещения на мъжете, но работата им не бива да бъде прекъсвана.

В този миг едно от момичетата се озърна и един от моряците му намигна. Сред редиците се понесе кикот. Mapгарет премести тежестта на тялото си на другия крак въздъхна.

Джийн, едно от момичетата, с които бе определено да дели каютата си, се бе наместило точно пред нея около две минути след като капитанът бе започнал да говори, и сега стоеше, подгънала единия си крак и си гризеше ноктите. Тази сутрин беше много весела, бърбореше още от съмване колко е развълнувана от кораба, от новите си обувки. Всичко, което й минеше през главата, веднага се изливаше навън към ушите на новите й спътници без никаква мяра. Сега, изправена пред строгото лице на капитана и изредения списък от възможни простъпки, тя изглеждаше леко разколебана и вълнението й бе отстъпило място на притеснение.