Джоджо Мойс - Корабът с булките

Вярно че нямаше драматична разлика в поведението на мъжете, но той знаеше, че това е само въпрос на време: в същата тази минута жените бяха главна тема на разговор в столовата на механиците, работниците в котелното, в офицерската столова и дори в моряшката. Усещаше някакво едва доловимо напрежение във въздуха, както когато кучетата надушват приближаваща буря.

Или може би просто нищо не изглеждаше нормално след смъртта на Харт. Екипажът бе загубил бодрото чувство на общата им цел, която характеризираше последните им девет месеца в Тихия океан. Мъжете - колкото бяха останали - бяха сдържани, по-склонни към спорове и неподчинение. Няколко пъти след вдигането на котвата ги бе чул да си мърморят помежду си и се питаше до каква степен обвиняват него. Завърши речта си и изтика тези мисли от съзнанието си, както правеше често. Жените изглеждаха никак сбъркано. Цветовете бяха твърде ярки; косите им - твърде дълги; шаловете им се вееха навсякъде. Неговият кораб представляваше един подреден свят в сиво и бяло, в монохромни краски. Дори самото появяване на цветовете бе объркващо, сякаш някой бе пуснал ято екзотични птици пред него и ги бе оставил, пляскащи наоколо и непредвидими, за да създават хаос. Някои от жените дори носеха обувки на ток, за бога.

Не че не харесваше жените, помисли си той, както го правеше по няколко пъти на час. Просто всяко нещо си имаше своето място. Хората имат свое място. Беше разумен човек. Не смяташе, че това е неразумна гледна точка.

Сгъна брошурите и ги пъхна под лакътя, при което забеляза няколко механици да се мотаят край укрепващите свръзки - веригите, които закрепваха самолетите към палубата.

- Нямате ли нещо за вършене, по дяволите? - ядосано ги смъмри той, после се обърна на пети и закрачи към салона.

Скъпи Джо,

Е, ето ме сега на ,, Виктория “ с другите булки и мога да ти кажа едно: аз определено съм земно момиче. Ужасно е претъпкано, дори на толкова голям кораб, накъдето и да се обърнеш, все се блъскаш в някого, все едно си в града, но още по-зле. Предполагам, че ти си свикнал, но аз вече си мечтая за полето и простора. Миналата нощ даже сънувах кравите на татко...

Нашата четириместна каюта е една от многото, разположена в явно гигантска асансьорна шахта, и я деля с три момичета, които изглеждат приятни. Едното, Джийн, е само на шестнайсет и знаеш ли какво? Тя не е най-младата. Очевидно на борда има две петнайсетгодишни момичета и двете са омъжени за британци и пътуват сами. Не мога да си представя какво щеше да направи татко, ако се бях прибрала у дома на петнайсет и бях заявила, че ще се омъжвам дори и за теб, скъпи. Освен това деля каютата и с едно момиче, което е работило в Австралийската обща болница в Тихия океан и което почти не говори, както и с друго момиче, което май е от светското общество. Не мога да кажа, че имаме много общо помежду си, освен че всички искаме едно и също.

Една булка явно е изпуснала кораба в Сидни и сега ще я качат на самолет до Фримантъл, където ще я вземем на борда. Така че може да се каже, че Военноморските сили правят всичко възможно да ни доведат при вас.

Мъжете са доста приветливи, макар че не бива да говорим много с тях. Някои момичета се държат много глупаво, когато минат покрай моряк. Честно, човек би сметнал, че никога преди не са виждали мъж, какво остава да са омъжени. Капитанът вече ни прочете устава и всички говорят само за водата и как не бива да използваме такава. Тази сутрин само се избърсах с мокра кърпа - не виждам как ще пресуша запасите на кораба с това. Често си мисля за теб и за мен е утеха да си представям, че двамата вероятно плаваме в един океан в този момент.

Джо-младши, сигурна съм, ти изпраща поздрави (рита като муле, докато се опитвам да спя!).

Твоя, Меги

А това бяха нещата, които не бе споделила с Джо: че беше лежала будна почти цялата първа нощ, заслушана в дрънченето на вериги, затръшването на врати долу и горе, истеричния кикот и викове на други жени зад тънките временни стени, както и усещането за вибрациите на огромния кораб, движещ се под нея, сякаш е някакво стенещо праисторическо чудовище. Че наред с неразбираемите съобщения по радиоуредбата, които звучаха на всеки петнайсетина минути („Работниците по дежурните постове“, „Готови да заредите шлепа странично“, „Специален отряд дежурни механици, съберете се), сигналът им за събуждане беше прозвучалата по уредбата песничка „Събуди се, събуди се, покажи краче“ (а в пет и половина тя бе чула и по-нецензурната версия на мъжете: „Събуди се, събуди се, ставай и запявай, ръцете долу от чатала, обуй чорапи“). Че корабът е озадачаваща бъркотия от рангове и длъжности, от моряците на военна служба до огнярите и летците. Че столовата е достатъчно голяма да побере триста момичета наведнъж и че събрани на едно място, те вдигаха шум като ято скорци, както и че предната нощ бе вечеряла най-вкусното си ядене за последните две години. Че първият морски обичай, който им бе обяснен - като много настойчиво подчертаха важността му, - беше „банята на подводничаря“: поливане с душа за няколко секунди, за да се намокриш добре, насапунисване при спряна вода, после бързо изплакване под течаща вода. Беше от огромно значение, настояваше служителката на Червения Кръст, да пазят водата, за да може помпите да обезсоляват с такова темпо, че да заменят използваната вода и всички да прекосят океана при хигиенични условия. От чутото от нея в помещението с душовете можеше да направи извода, че е единствената, съобразила се с тези указания.