Джоджо Мойс - Корабът с булките

- Да.

- Иън обади ли се вече?

Мамо, трябва да говоря с татко. -- Ейвис се мъчеше да сдържи нетърпението си.

- Иначе щеше да ми кажеш, нали?

- Моята малка принцеса ли е?

- О, татко, слава богу. Има проблем.

Баща й не каза нищо.

- С транспорта.

- Говорих лично с командир Гилд. Обеща ми, че ще отплаваш със следващия...

- Не, не е това. Осигурил ми е място на кораба.

- Тогава какъв е проблемът?

Чу гласа на майка си зад гърба на баща си: „Младежът е. Десет към едно, че е младежът“.

И този на Дийна: „Да не би да й е казал да не идва?“.

- Кажи им, че няма нищо общо с Иън. Става дума за кораба.

- Не разбирам, принцесо.

- Самолетоносач е.

- Какво?

- Морийн - сопна се той. - Замълчи. Не мога да чуя и думичка от онова, което казва.

Ейвис въздъхна тихичко.

- Точно така. Самолетоносач. Очакват да отплаваме за Англия на самолетоносач.

Последва кратко мълчание.

- Искат тя да пътува на самолетоносач - обясни баща й.

- Какво? На самолет ли?

- Не, глупава жено. Един от корабите, на които пренасят самолетите.

- Боен кораб?

Ейвис направо си я представи как потръпва драматично от ужас. Дийна се бе разсмяла. Типично за нея, нали не бе простила на Ейвис, задето се омъжи първа.

- Ще трябва да ме уредиш да се кача на нещо друго - настоя Ейвис. - Говори с човека, който ми е намерил това място. Кажи му, че трябва да пътувам с друг кораб. Намери ми място на друг кораб.

- Ти нищо не си ми казвал за самолетоносач! - говореше сега майка й. - Тя не може да пътува с такъв. Не и с всички онези самолети, които непрекъснато излитат от палубата. Опасно е!

- Татко?

- Потопиха „Вайнър Брук“, нали? - не спираше майка й. - Японците може да се опитат да потопят един самолетоносач, както направиха с „Вайнър Брук.“

- Млъкни, жено.

- Какво има? Ти ли ще бъдеш единственото момиче на борда, принцесо?

- Аз ли? О, не, има близо шестстотин жени, които ще пътуват. - Ейвис се намръщи. - Просто ще бъде ужасно. Ще ни карат да спим в спални чували и няма да има никакви удобства. А и, татко, трябва само да видиш с какви момичета са ме събрали - какъв език! Направо не мога да повторя...

Майка й се намеси в разговора:

- Знаех си, Ейвис. Те просто не са от твоята класа. Наистина не мисля, че е добра идея.

- Татко? Можеш ли да го уредиш?

Баща й въздъхна тежко.

- Ами не е толкова лесно, принцесо. Наложи се да използвам доста връзки, за да те кача на борда. А и повечето от булките вече са заминали. Не съм сигурен колко още курса ще има изобщо.

- Ами тогава ще прелетя. Ще замина с „Кантас“.

- Не е толкова лесно, Ейвис.

- Не мога да замина с онзи ужасен кораб!

- Чуй ме, Ейвис, платих доста пари, за да те кача на него, разбираш ли? И харча доволно много, за да стоиш в онзи дяволски хотел, защото не ти харесват квартирните условия на флота. Не мога да платя на всичкото отгоре и за полет до проклетата Англия само защото не ти харесват удобствата на борда на кораба.

- Но, татко...

- Миличка, много бих искал да ти помогна, наистина, но нямаш идея колко трудно беше да те уредя на този кораб.

- Но, татко! Тя тропна с крак и момичето на рецепцията я погледна. Снижи гласа си до шепот. - Знам какво се опитвате да направите, не си мислете, че не знам защо оказвате да ми помогнете.

Майка й се намеси с категоричен тон:

- Ейвис, права си. Мисля, че този кораб е ужасна идея.

- Наистина ли? - Ейвис усети искрица надежда. Майка й разбираше колко е важно да се пътува в удобства. Знаеше ,че нещата трябва да се вършат, както подобава. Какво ще си помислил Иън, ако се появи с вид на трудовак?

- Да. Мисля, че трябва да се върнеш у дома още днес. Кичи се на първия влак утре сутрин.

- У дома?

- Цялата история има твърде много неизвестни. Това с кораба звучи направо ужасно, не си чула и дума от Иън от бог знае колко време...

- Той плава в океана, мамо.

- ...а и просто смятам, че всички знаци са против теб. Тегли чертата, скъпа, и се върни у дома.

- Какво?

- Не знаеш нищо за семейството на този младеж. Нищо. Нямаш представа дали изобщо ще има кой да те посрещне там, на пристанището. И то, при положение че този боен кораб все пак стигне дотам. Ела си у дома, скъпа, и всичко ще се уреди. Много момичета си променят решението. Непрекъснато четем за такива случаи.

- Много момичета ги зарязват също така - подвикна Дийна.

- Аз съм омъжена, мамо.

- Сигурна съм, че ще можем да направим нещо но въпроса. Все пак тук почти никой не знае за това.

- Какво?

- Ами церемонията беше в съвсем тесен кръг, нали? Можем да поискаме да бъде анулирана или нещо такова.