Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

Всичките им прадеди, както и Стария Даг, бяха своенравни хора. Постъпката на сина му беше дръзка. Господ подтикваше рода сам да се погуби. Последният филиз, а в негово лице и целият род, се бе изправил упорито пред самата смърт, очи в очи.

Бичът на наказанието може да принуждава хората постоянно да се превиват, но все пак и постоянно да се изправят. Стария Даг бе понесъл доста изпитания в живота си и отново се бе изправял, но сега всичко бе свършено. Три млади живота от неговата плът и кръв бяха угаснали за толкова кратко време, че не можеше да го понесе.

И той бе взел заедно с провизиите си малко платно. Госпожица Крюсе се беше погрижила за това и дърварят Мартин бе превързал с него най-тежките рани на Младия Даг. Стария Даг не бе способен вече за нищо, след като бе чул за мъртвешката глава в планината. Не бе затварял очи от миналата нощ, а пък и необичайното пътуване до тук бе допринесло своето за неговата умора.

Щом Аделхайд се захвана, дърварят Мартин и другарят му се бяха оттеглили, а старецът седеше на пейката до стената. С безчувствен поглед и смъртна умора той наблюдаваше как тя свали превръзките на Даг, изми го и го избърса, след което с бързи, премерени движения му сложи нови, чисти, здрави превръзки.

Аделхайд бе спала малко през последната нощ, но тя беше млада. Никаква умора сега не можеше да я повали. Когато бе видяла Даг за пръв път, той носеше на ръката си превръзка заради борбата си с един орел. Тогава бе почувствала желание да превърже и обсипе с много грижи лютата рана и това желание беше първият кълн на любовта й към него. През четирите щастливи години на брака им той много пъти се бе връщал с драскотини и рани, никога обаче не я бе допускал до нараняванията си. Заради момчешки срам. Сега, най-накрая, той не можеше да я спре.

Днес всички щастливи мигове, всички хубави часове от първата им среща досега се съсредоточиха в нея и й дадоха сили да действа ясно, бързо и точно.

Стария Даг седеше с облегната на стената глава, клепачите му натежаха и той заспа. Аделхайд погледна бегло към него и душата й се изпълни със състрадание. Спомни си за многото часове, когато го бе виждала в пълната му сила; за славата му, която се разнасяше извън Бьорндал, чак до града. И сега той, при цялото си богатство, седеше тук, в една от старите си колиби, и спеше, с глава подпряна на стената, сломен от мъка.

Ето как съдбата можеше да се стовари с цялата си жестокост върху човек.

Дали стана чудо или на Аделхайд й се стори, но късно през нощта Младия Даг дойде в съзнание. Отвори очи и прикова смаян поглед в нея. Дълго лежа така, гледаше втренчено в подпорите на покрива и се опитваше да си спомни. Най-накрая сякаш всичко му стана ясно, той се опита да се изправи на лактите си, но се видя принуден да се откаже. Тя му шепнеше строго и респектиращо, че трябва да лежи спокойно, за да не отвори раните си. Беше загубил много кръв. Даде му да пийне вода, погали го като майка по бузата, шепнеше му мили и нежни думи, които го накараха да се просълзи.

Дишането му беше предпазливо и тя го попита дали го боли.

— Да — отговори той с едва доловима усмивка и прекара превързаните си ръце по гърдите.

— Каква е болката? — попита пак тя.

— Като че ли някъде са забодени остри ножове.

Отново се опита да се усмихне, но се получи само едно уморено движение на устните.

Тя внимателно раздвижи ръцете и краката му и не откри счупено, гърбът и вратът му също бяха здрави. Но много от ребрата му изглеждаха премазани, главата беше сериозно наранена и цялото му тяло беше отпуснато и вкочанено.

Всичко се свеждаше до това колко тежко е била ударена главата му и дали имаше някаква вътрешна рана. В този случай не можеше нищо да се направи. Даг отново изпадна в безсъзнание и дълго лежа така, без да се опомни. Тогава Аделхайд разтвори дрехите му и обви около гърдите му парче платно, за да стегне ребрата. Заши го, опъна го над гръдния кош и отново загърна дрехите върху него, после разголи едното коляно, което й се струваше, че е наранено, изми го и го превърза.

Без да осъзнава, Аделхайд полагаше усилия не само за Даг, но и за своя собствен живот.

Без да я обезпокоява и да издава, че се е събудил, Стария Даг само гледаше внимателно изпод спуснатите си клепачи. Видя как Аделхайд и Даг си шепнеха. Видя как тя зашиваше превръзката около гърдите му и как бързите й уверени ръце действаха, видя я как разбутва жарта и как лицето й изпъква, волево и твърдо, на фона на пламъците.