Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

Точно в този момент Джобс пуска в ход новата си грандиозна стратегия, която ще промени напълно „Епъл“, а заедно с това и цялата техническа индустрия. Вместо да бъде изместен, персоналният компютър ще се превърне в „дигитален център“, който свързва и координира множество устройства — музикални, записващи видео устройства и фотоапарати. Човек ще може да ги синхронизира чрез компютъра си, който ще „управлява“ музиката, снимките, видеоклиповете, съобщенията и всички останали аспекти на онова, което Джобс нарича „дигиталния начин на живот“. „Епъл“ вече няма да е само компютърна компания (и наистина съвсем скоро тя ще премахне от името си думата „компютър“), а ще се разрасне и ще засили влиянието си, ще се превърне в средоточие на семейство удивителни нови устройства, включително iPod, iPhone и iPad .

Когато става на трийсет, Джобс измисля една метафора за записите върху грамофонни плочи. Разсъждава как хората над трийсет развиват стереотипни убеждения и стават все по-малко иновативни:

— Хората зациклят в тези модели, все едно са неизменяеми бразди върху грамофонна плоча, и никога не излизат от тях.

На трийсет и пет Джобс се кани да излезе от собствената си бразда.

Идеята на Джобс, че личният компютър може да се превърне в дигитален „пъп“, води началото си от технология на име „ФайърУайър“ ( FireWire ), развита от „Епъл“ в началото на 90-те години. Тя представлява високоскоростен сериен порт, който прехвърля дигитални файлове (например видеоклипове) от едно устройство на друго. Японските производители на видеокамери започват да я прилагат при изработването на устройствата си; Джобс решава да я включи в подобрените версии на компютъра iMac , които излизат през октомври 1999 г. По онова време той започва да схваща, че FireWire може да стане част от системата за пренасяне на видеоклипове от видеокамера на компютър, откъдето пък могат да се редактират и разпространяват.

За целта обаче iMac трябва да има страхотен софтуер за редактиране на клипове. И така, Джобс отива при старите си приятели в „Адоби“, компанията за дигитален графичен дизайн, и ги моли да направят нова версия на Adobe Premiere (много използвана на компютрите с Windows ) за „Мак“. Хората от „Адоби“ изумяват Джобс с директния си отказ. Казват, че „Макинтош“ се ползва от твърде малко хора и съответно не си струва. Джобс се вбесява, чувства се предаден.

— Аз помогнах на „Адоби“ да се появят на бял свят и да добият популярност, а те ме прецакаха! — заявява по-късно.

От „Адоби“ влошават допълнително положението, като отказват да напишат други свои известни програми, например Photoshop , за Mac OSX , макар че „Макинтош“ е популярен сред дизайнерите и други творци, които използват тези приложения.

Джобс така и не прощава на „Адоби“, а десетилетие по-късно влиза в публична война с тях, след като не позволява Adobe Flash да се използва на iPad . От всичко това той научава ценен урок, който само подклажда желанието му да контролира от край до край всички елементи от системата:

— Когато „Адоби“ ни прецакаха през 1999 г., проумях, че не си струва да правим каквото и да било, ако не контролираме и хардуера, и софтуера; иначе щяхме да си получим главите, поднесени на тепсия.

И така, през 1999 г. „Епъл“ започват да произвеждат приложения за „Макинтош“ като Final Cut Pro , с който се редактират дигитални видеоклипове; iMovie , което е опростена версия за обикновени потребители; iDVD , за записване на видеоклипове върху диск; iPhoto като заместител на Adobe Photoshop ; GarageBand — за създаване, миксиране и обработване на музика; iTunes — за песни; и iTunes Store — за закупуване на песни.

Много скоро идеята за дигиталния център излиза на преден план.

— За първи път осъзнах това по отношение на видеокамерата — обяснява Джобс. — iMovie прави видеокамерата десет пъти по-ценна.

Вместо стотици часове необработени кадри, които в действителност никога няма да изгледаш от край до край, вече можеш да ги редактираш на компютъра си, да включиш елегантни ефекти, да добавиш музика и надписи и дори да впишеш себе си като продуцент. Програмата дава възможност на хората да творят, да изразяват себе си, да създадат емоционална връзка.

— И точно тогава разбрах, че персоналният компютър ще се превърне в нещо различно, ще прерасне в нещо повече.

Джобс получава още едно прозрение: ако компютърът служи за център, преносимите устройства могат да се опростят. Много от функциите им, като например редактирането на видеоклипове или снимки (с което никое от тях не се справя добре, защото имат твърде малки екрани и менютата им обслужват твърде много функции), могат да се изпълняват значително по-лесно чрез компютъра.