Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

Магазините процъфтяват, а Джобс продължава да се ангажира с всеки техен аспект. Ето какво си спомня Лий Клоу за този период:

— На една маркетингова срещи при старта на магазините Стив ни принуди да се занимаваме половин час с нюанса на сивото, който да се използва за надписите на тоалетните.

Дизайнът на магазините е създаден от архитектурната фирма „Болин, Сивински, Джексън“, но всички важни решения са взети от Джобс.

Той обръща особено внимание на стълбищата, които имитират онова в NeXT . Всеки път, когато посещава някой магазин по време на изграждането му, той предлага да се направят промени в стълбището. Името му фигурира на първо място в списъците на две от заявленията за патенти за стълбищата: едното е за самото прозрачно стълбище и стъклени постаменти, поддържани от титаниева арматура, а другото — за принципа на направата и сглобката на отделните стъпала, които се правят от няколко слепени стъклени листа.

През 1985 г., докато се опитват да го изгонят от „Епъл“, Джобс посещава Италия и е запленен от сивите камъни, използвани за павиране на алеите във Флоренция. През 2002 г. стига до извода, че подовете от светъл паркет в магазините са се износили и приличат на пешеходни пътеки — трудно е да си представим, че подобна тревога би докарала безсънни нощи на изпълнителния директор на „Майкрософт“ Стив Балмър например. Джобс решава да използва именно такива камъни за настилката. Някои от колегите му настояват да се възпроизведе само цвета и приблизителния вид на камъка, като се използва цимент, което би излязло около десет пъти по-евтино. Джобс обаче настоява всичко да бъде автентично. Сиво-синият пясъчник „Пиетра Серена“ идва от една малка семейна каменоломна във Фиренцуола до Флоренция.

— Подбираме само около 3% от онова, което излиза от каменоломната, защото камъкът трябва да е с точното оцветяване, плътност и разположение на жилките, с фина структура и чистота — обяснява Джонсън. — Стив бе дълбоко убеден, че цветът трябва да е еднакъв, а материалът — с много високо качество.

И така, дизайнерите във Флоренция подбират само онези образци от кариерата, които точно отговарят на изискванията, надзирават процеса на рязане, за да се получат абсолютно еднакви плочи. После залепват етикети върху всяка, за да са сигурни, че ще бъде сложена точно до съответстващата й.

— Като знаеш, че подът ти е направен от същия камък, от който са алеите във Флоренция, си сигурен, че ще издържи всички изпитания на времето — споделя Джонсън.

Друга забележителна черта на магазините е т.нар. „Гише на гениите“. Тази идея хрумва на Джонсън по време на един двудневен семинар с екипа му. Той ги кара да му опишат най-доброто обслужване, на което са попадали. Почти всички разказват за някое преживяване в хотел „Четири сезона“ или „Риц-Карлтън“. Джонсън изпраща най-важните петима управители на магазини на курс в „Риц-Карлтън“, а после решава да направи нещо средно между рецепция и бар.

— Какво ще кажеш да наредим на едно гише най-умните си служители? — пита той Джобс. — Можем да го наречем „Гишето на гениите“.

Джобс сметнал идеята за напълно откачена. Възразил и за името.

— Не можеш да ги наречеш „гении“ — заявил. — Те са гийкове 13 13 Гийк — зубъра от съседния чин в гимназията, когото тормозиш, а след няколко години ти става началник. , маниаци. Нямат необходимите социални умения, за да предлагат услуги на това „гише на гениите“.

Джонсън смята, че е загубил спора, но на следващия ден случайно среща главния юрисконсулт на „Епъл“, който му казва:

— А, между другото, преди малко Стив каза да регистрирам запазена марка за названието „Гише на гениите“.

Голяма част от маниакалните желания на Джобс се реализират в магазина на „Пето Авеню“ в Манхатън, който отваря врати през 2006 г.: куба, стълбището, стъклото и принципа за максимум въздействие чрез минимум средства.

— Това си беше магазинът на Стив — разказва Джонсън.

Отворен по двайсет и четири часа в денонощието, седем дни седмично, той е доказателство колко правилна се е оказала стратегията да открият магазини на ключови места, където минават много хора: през първата година посетителите са по 50 000 на седмица. (Нали си спомняте статистиката на „Гейтуей“? — 250 души седмично.)

— Печалбите на квадратен метър от този магазин са по-високи, отколкото на който и да било друг на света — гордо отбелязва Джобс през 2010 г. — В абсолютни стойности печели повече от всеки друг в Ню Йорк, дори от „Сакс“ и „Блумингдейлс“.