Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

През октомври 2000 г. Джонсън смята, че вече са почти готови. Точно преди една от редовните срещи във вторник обаче, през нощта той се буди с неприятното усещане, че са подходили погрешно. В магазина на „Епъл“ заделят зона за всяка главна продуктова линия на компанията, с обособени пространства за PowerMac, iMac, iBook и PowerBook . Джобс обаче е започнал да развива нова концепция: компютърът като дигитален „пъп“, център, около който да се съсредоточат всички интереси на потребителя в дигиталната сфера. С други думи, компютърът управлява видеоклиповете и снимките, направени с камерата/фотоапарата, а някой ден — може би и музикалните устройства, и песните, или дори книгите и списанията. Идеята, която хрумва на Джонсън посред нощ, е, че магазините трябва да бъдат организирани не само около четирите продуктови линии на компанията, а и около нещата, които хората биха искали да правят.

— Мислех си например да оформим филмово кътче, където на различни компютри и лаптопи да се прожектират клипчета и да се показва как да прехвърляш клиповете от фотоапарата и как да ги редактираш.

Този вторник Джонсън пристига в офиса на Джобс рано сутринта и му разказва за внезапното си среднощно прозрение — а именно, че трябва да пренаредят магазина. До този миг само е чувал разкази за невъздържаните избухвания на шефа си, но още не ги е изпитвал лично.

— Имаш ли представа каква драстична промяна е това?! — разкрещява се Джобс. — Цели шест месеца си скъсах задника от работа по този магазин, а ти искаш да го обърнеш с главата надолу! — После изведнъж притихва. — Уморен съм. Не знам дали мога да проектирам друг магазин от нулата.

По пътя към магазина, където вече се събирали хората за обичайната среща във вторник, той му нарежда да не казва абсолютно нищо. Да не разговаря нито с него самия, нито с някой от другите членове на екипа. И така, седемминутното пътуване преминава в пълно мълчание. Когато пристигат, Джобс вече е обмислил чутото.

— Знаех, че Рон е прав — спомня си той.

За учудване на Джонсън, Джобс открива срещата с думите:

— Рон смята, че сме сбъркали. Според него трябва да организираме пространството не според продуктите, а според нещата, които хората правят.

Настъпва гробна тишина. След миг Джобс продължава:

— И знаете ли какво? Той е прав.

После им съобщава, че трябва да променят подредбата, макар че по този начин предвиденото за януари откриване ще се отложи с три или четири месеца:

— Няма да имаме друга възможност да го направим както трябва.

Джобс обича да казва, че всеки път, когато е правил нещо както трябва, първо е спирал за миг, за да превърти лентата назад и да огледа всичко отначало. При всеки от тези случаи се е оказвало, че трябва да преработи нещо, което не е съвършено. Така става с „Играта на играчките“, когато Уди започва да се държи като гадняр, както и двата пъти с първия „Макинтош“.

— Ако нещо не е както трябва, не можеш просто да го пренебрегнеш и да кажеш, че ще го оправиш по-нататък — заявява той. — Така правят другите компании, но не и ние.

Едва когато поправеният и подобрен прототип най-после бива завършен през януари 2001 г., Джобс позволява на членовете на съвета да го видят за първи път. С помощта на скици, които рисува на дъската, обяснява теориите, на които се основава дизайнът, после натоварва екипа в един микробус и ги закарва до магазина. Когато виждат направеното от Джобс и Джонсън, те единодушно дават зелена светлина на плана. Всички се съгласяват, че по този начин взаимовръзката между търговията на дребно и образа на дадена марка ще премине на ново равнище, че така потребителите няма да възприемат компютрите на „Епъл“ просто като стока, за разлика от тази на „Дел“ и „Компак“.

Повечето външни експерти не одобряват това. „Може би е време Стив Джобс да спре да мисли толкова различно“, пише „Бизнес-уийк“ в статия, озаглавена „ Сори, Стив — прочети защо от магазините на «Епъл» нищо няма да излезе “. Вътре цитират бившия финансов директор на „Епъл“ Джоузеф Грациано: „Проблемът на «Епъл» е, че все още смятат, че трябва да сервират хайвер в свят, който е доволен да яде сирене и бисквитки.“ А консултантът по продажбите Дейвид Голдстейн отсича: „Давам им две години, преди да спуснат завесите над тази болезнена и скъпа грешка.“

На 19 май 2001 г. в Тайсънс Корнър, Вирджиния, отваря врати първият магазин на „Епъл“. Щандовете му блестят, бели и лъскави, подът е покрит с паркет от светло дърво, а на централно място се вижда огромен плакат на Джон и Йоко в леглото и надпис „Мисли различно“. Оказва се, че скептиците са сбъркали. Магазините на „Гейтуей“ привличат средно по 250 посетители седмично. През 2004 г. тези на „Епъл“ отчитат средно по 5400 души за същия период. Същата година приходите от тях се изчисляват на 1.2 милиарда долара. С достигането на един милиард долара е поставен нов рекорд в търговията на дребно. На четири минути софтуерът на Елисън представя продажбите във всеки магазин в таблици, така че при необходимост винаги може да се получи информация за приблизителните стойности на цифрите и как да се впишат в производствените, доставните и продажбените канали.