Джак Дан: Армагедони (Антология)

Мисля, че всичките бяха нейни.

Над групата уреди се издигаше тънка струйка черен дим, подобна на удължена капка туш в чиста вода, която се размесва с проникващите потоци и тъкмо започва да се размива.

И всичко около нея на брега беше сблъсъци и цветни петна, сенки и форми, движещи се непрекъснато наоколо, всичките толкова бавно. Докато наблюдавах, едно тъмносиньо петно се приближи и протегна дълго тясно пипало. То дойде в границите на няколко сантиметра от един от опорните крака, поколеба се за момент и го докосна.

Пипалото се сбръчка и бързо се отдръпна към главното тяло, което, изглежда, се обърна, превръщайки се в по-светъл нюанс на синьото. После за миг изчезна, потъна в брега.

Във въздуха се виеше още една спирала, издигаща се над групата уреди. Тя се отдалечаваше бавно, докато се разсейваше. Мислех си за образеца, който бях взел от онова по-раншно замърсяване на уредите. Вероятно все още беше в хладилника на бронираната кола, където го бях оставил.

Малки животинки изследват чуждоземната машина. Невинни малки животинки отиват на сигурна смърт.

Дали любопитството е някакъв тропизъм 13 13 Движение на орган или част от растение към даден дразнител. — Б.пр. ?

Нощни пеперуди, привлечени от пламъка.

— Май ще излезеш права, а?

Не знам какво очаквах да последва, но тя каза:

— Веднага си изключи радиото.

— Ама…

Кристи се обърна и постави ръка на рамото ми. Не можех да я почувствам през материята на скафандъра, ала тези големи очи… Изключих го и зачаках. Тя просто се извърна и бързо се отдалечи към стръмната скала, в опасна близост до ръба й, като се има предвид крехкостта на този химически лед, и след като преброи до три, изключи енергийното устройство за носещи пулсиращи вълни на комуникационната система на своя скафандър.

Всичко приличаше много на някакъв филм.

Долу, на брега, восъкоподобните създания замръзнаха на място. Беше съзнателно замръзване, точно както постъпва паякът в момента, в който установи, че го наблюдавате. Това внезапно свиване, насочените към вас очи на чуждо същество, изпълненият с незнайни мисли паяшки мозък.

Спомних си начина, по който едно от тези създания бе образувало петно от оранжеви точици преди и това ме подсети за един научен филм, който бях гледал като дете — високоскоростна фотография на слузеста плесен в действие. Зловещо. Но не повече от това.

Внезапно брегът между две съседни структури опустя.

Във всички тези стари филми, стари истории, човек чувства този момент по ужасно погрешен начин, не е ли така? Посегнах към контролното табло на моя приемник, но Кристи, улавяйки движението ми с ъгълчето на окото си, вдигна възпиращо ръка.

Чакай.

Аз…

Долу, на брега, се образува хоризонтална синя плоскост с нащърбени краища. Време за няколко удара на сърцето, после розова ивица с отчетливи ръбове се плъзна през най-близката страна до нашия наблюдателен пункт.

След това от другата страна се появи с плъзгане някаква конична форма, спускайки се явно към розовата ивица.

Спускане.

Точно преди да я докосне, под тъпата страна на конуса бликна червено-оранжево завихряне. То забави движението си до нула и бързо измъкна малки крачета за кацане. Върху повърхността заискриха огнени пръски, после изчезнаха. Появиха се малки сини и зелени точици, обхванати в розовото, и плъзнаха към неподвижния конус. Щом го достигнеха, една по една те ставаха черни и изчезваха. След известно време можеше да се види, че се бяха научили да спазват дистанция, реейки се около ръба на картината.

Устата ми бе пресъхнала, когато включих радиото си и прошепнах:

— Откъде, по дяволите, знаят какво представлява нашето чувство за перспектива?

Шепнех, сякаш някой можеше да подслушва. Някое създание.

Гласът й едва ли беше нещо повече от тих полъх на вятъра, минаващ през слушалките ми:

— Те не са истински двуизмерни създания.

Това не е Страната на двуизмерните. Те не са восъчни рисунки върху грундирана повърхност.

Под конуса разцъфна огън и се издигна, излизайки от картината, а всички останали сини точици станаха черни, преди да изчезнат.

След известно време повечето от тях изпълзяха от ръба на картината, преминавайки през розовата ивица към мястото, където преди малко се намираше конусът. Отначало водачите станаха черни и изчезнаха, но само за съвсем кратко. Те скоро извършиха своите изследвания и продължиха да се плъзгат по пътя си.

Синята равнина със своите празни розови ивици внезапно изчезна и брегът отново опустя.