Олег Шмельов - Завръщането на резидента

Младостта, разбира се всичко изтърпява. Този път излязох от джунглата само с една драскотина — убодох си рамото в един трън, което после забра и ми остана белег като от ваксина против шарка.

Когато се разделихме в гората на групи, Денар, каза, че всеки, който се върне в Европа, може да го потърси, ако му се наложи, в Париж, в мощното кабаре «Черната котка».

Ние с Хосенс се добрахме до Денар. Какво ни струваше това, просто не е за разказване. В Дакар си наложихме карантина, за да се посъвземем малко. Поизмихме се, облякохме се по европейски. Дочакахме да изпратят пари от Швейцария, а после той в Белгия, аз в Париж.

Сега вече знаех, не пилеех парите напразно. Погулях малко и край, наложих си диета.

Често си спомнях думите на Денар за кабаре «Черната котка» и от време на време минавах оттам.

Веднъж се срещнахме и той ми прошепна, че се открива голяма работа — този път всичко ще бъде много солидно и ще продължи доста време. Базата и клиентът — отново Моис Чомбе. Аз помолих Денар да ме има предвид.

Видях се с още един от нашите. Онзи ме покани да отида с него в Мадрид, при Майк Хор, който формирал своя команда, но отказах, защото бях чувал за Майк и не ми харесваше. Хор беше полковник от Южноафриканската република. Той също работеше за Чомбе, но на мен не ми се искаше да служа под неговото командуване. Ненапразно в Африка го наричаха «бесният Майк». Той беше от идейните, макар че обичаше парите не по-малко от другите. Смяташе се за голям борец против комунизма, а на мен ми се повръща от такива маниаци. Те се опияняват от кръв, а моят характер е друг. Обичам чистата работа. Ако някой поиска от мен да се изпреча срещу куршум или да стрелям вместо него — нека ми плати, а идеята да си остави за него, гарнитура от лозунги аз не ям…

Изобщо завербуваха ме при Денар, на него можеше да се вярва и служи, той не се месеше в идеите.

Доколкото си спомням, обстановката в Конго беше много изгодна тогава за Чомбе. Там ставаха раздори, а той се стремеше да установява твърда власт. Във всеки случай на нас, наемната войска, той действително плащаше твърдо и заплатите бяха по-високи от предната година. Затова тук се стекоха много бели.

И все пак трябваше да отида в Мадрид, тъй като там беше сборният пункт. От Испания се прехвърлихме в Конго със самолет. Всичко беше организирано точно, като по разписание. Чии бяха самолетите — не се интересувах.

Нашият транспорт се приземи на столичната аерогара веднага след личния самолет на Чомбе. За него бе устроен пищен прием.

Едни настаниха в казарми, други по частни квартири и започна гуляй!

Народецът беше пъстър, имаше и криминални престъпници, даже знаменити, като например Карл Шмидт, по прякор «Мини-Шмидт». Той беше висок само сто петдесет и пет сантиметра, най-много сто и шестдесет, малък, но храбър. За него се носеха легенди. Той успя заедно с един помощник да задигне изпод носа на пазачите два камиона с оръжие и патрони, и то не където и да е, а в Западна Германия и след това продал камионите заедно със стоката. Казваха, че спечелил страшни пари. Полицията издала заповед за арестуването му на немски, английски, френски и испански, а той се изплъзнал от всички полиции. Ще го намериш друг път — толкова е малък…

Веднъж четири взвода ни вдигнаха през нощта по тревога и с транспортьори ни прехвърлиха на сто километра от Елизабетвил. Там момчетата от отряда на Майк Хор бяха попаднали в засада, трябваше да ги измъкнем.

Дадохме им на черните да разберат, както се полага. Запалихме две села. Седем бунтовници обесихме. А около четиридесет човека пребихме.

Тогава за пръв път видях човек със забита в гърба стрела, беше от нашите, бял. Не бих искал да съм на негово място…

За година и половина много неща станаха. Това приличаше малко на война. По-скоро на хайка. Ту черните налетяваха върху нас, ту ние ги погвахме.

Явно беше, че Чомбе не можеше да гледа много напред. А как и можеше да гледа? Та нали преди да попадне сред управниците в Елизабетвил, се е занимавал с въшлива търговия, дребно човече. Злато и диаманти успя да натрупа при първата си авантюра, а и при втората не се смущаваше. Но да държиш юздите на такава голяма държава трябва мозък.

През октомври на шестдесет и пета, отново трябваше да си оберем крушите от Конго.

Съпротивата срещу Чомбе беше голяма, но несъгласувана и при това той имаше силна поддръжка от тези, които бяха заинтересовани да държат на власт такъв негодник.

Най-после се намери един генерал, който се осмели да катурне Чомбе. Това беше генерал Мобуто. Слава на господа, през шестдесет и пета не се наложи да се изтегляме през джунглата. Съвсем организирано ни върнаха със самолет в Испания. Командирите ни съобщиха, че който иска, може да се върне в Конго под знамето на Чомбе, те поддържаха връзка с пунктовете за вербовка, открити в много градове: Рим, Париж, Брюксел, Лиеж, Женева, Бордо и, разбира се, в Мадрид и Лисабон. А който попадне в Родезия или ЮАР, и там ще се намери вербовчик, щом пожелае. Бесният Майк засега не смяташе да отива в пенсия.