Олег Шмельов - Завръщането на резидента

За пътуването си до Мария не каза нито дума значи това е било много секретно. Ръката на Себастиян…

Когато решиха да стават, Михаил извика управителя. Уткин подаде на Михаил пари, но Михаил му стисна ръката заедно с парите и я махна от масата, той плати сметката.

Като прецениха, че е по-добре Уткин да не се появява в компанията на Михаил, те се разделиха на шосето — Михаил го свали близо до завоя към тяхната резиденция.

Михаил не искаше повече да се среща с Уткин — не разчиташе повече да научи от него нещо съществено. Но на 24 май, в сряда вечерта, Монаха извика Михаил, там беше и Уткин.

— Мисля, че ще ви бъде приятно да се видите — каза Монаха, когато се поздравиха.

След това Уткин разказа на Монаха това, което Михаил беше вече чул в неделя. Можеше да се направи заключението, че след връщането си Уткин докладва не на Монаха, а на Себастиян. А това от своя страна потвърждаваше неутешителния за Михаил факт: Себастиян отново е взел юздите в свои ръце.

Трудно беше да се разбере защо Монаха е решил да изслуша отчета на Уткин в присъствието на Михаил. Може би е искал да покаже, че партията на Уткин е разиграна от начало до край пред очите на Михаил? А може би му е било скучно цяла вечер да седи сам с Уткин?…

Връщането на Уткин и всичко, което Михаил чу от него, подсказваше един-единствен извод: сега там, в Съветския съюз, се провежда сериозна акция. Иначе трябва да се признае за абсолютно безсмислено осемгодишното живуркане. Мислейки за това, Михаил започна да нервничи, тъй като беше уверен, че всичко това ще се отрази и върху него.

Всеки ден взимаше от гаража мерцедеса на Монаха и пътуваше до града, но все още нямаше знак за пристигнала кореспонденция от Москва.

Така измина месец и половина. Най-после видя сигнала и скоро получи послание от Марков, което беше по-дълго от предишните. Но най-важното, най-радостното за Михаил беше още в първите редове — отзоваваха го.

На другия ден той помоли Себастиян да го приеме по личен въпрос: сега Себастиян лично ръководеше кадрите от централния апарат, освобождавайки шефа, както сам се изрази, от пране на мръсно бельо. Той не обичаше старите сътрудници, които поради познанството си с Монаха понякога биха могли да се обръщат към него непосредствено. Тулеви, и бащата, и синът, както всички сътрудници знаеха, Себастиян не само не ги обичаше, но ги ненавиждаше. Съблюдавайки субординацията за първи път от възцаряването на Себастиян, Михаил разчиташе да поласкае самолюбието му и с това да облекчи своята задача. Но сметките му не се оправдаха.

Себастиян го посрещна вежливо, поинтересува се от здравето му, а когато чу, че на Тулев му е омръзнало да работи в аналитичния отдел, той сухо добави:

— При нас няма друго място за вас.

— В такъв случай моля разрешението ви за безсрочен отпуск — каза Михаил.

— Вие скоро бяхте в отпуск, и то доста дълго — възрази Себастиян.

С Брокман в Швейцария Михаил пътува по личното разпореждане на Монаха и Себастиян не знаеше истинската причина, но все пак каза:

— Онова не може да се смята за отпуск.

— Защо?

— Аз работех.

— Не зная. Официално бяхте в отпуск.

— Изморен съм. Може ли човек да получи отпуск, щом настоятелно се нуждае от него?

Почувствувайки чуждото раздразнение, Себастиян стана по-спокоен.

— Колко искате?

— Поне половин година.

— Това е твърде много.

— Нямам претенции за заплащането.

Себастиян се усмихна:

— И още как! Половин година и заплата — това е, знаете ли…

— Благодаря ви — каза Михаил с облекчение. — Бих искал да замина след два дни.

— Къде смятате да се установите?

— Засега в Париж.

— Съобщете ми оттам своя адрес. И трябва да знаем целия ви по-нататъшен маршрут.

— Добре.

Себастиян не му пожела лицемерно приятна почивка и с това предизвика уважението на Михаил — един-единствен път в цялата история на техните взаимоотношения.

Михаил знаеше, че парижкият адрес и лъжливият маршрут на неговия отпуск няма да заблудят Себастиян. Той ще провери всичко и ще се убеди в измамата. Но нищо не можеше да се направи. С такова нетърпение го чакаха в Москва, с каквото и самият той се стремеше натам.

На 14 юли Михаил пристигна в Париж, в града, където всеки, който искаше да потъне и заличи следите си, можеше да направи това без особен труд. А на 16 юли той изчезна от Париж.

Всеки що-годе проницателен наблюдател, ако си постави безсмислената задача да класифицира Линда Николаевна Стачевска, трябва да признае, че тя принадлежи към онзи рядък за нашето време род хора, които се наричат авантюристи от висока класа, хора, чиито ярки представители са били, да кажем, Григорий Отрепов и подобни самозванци — негови предтечи и епигони от раба Клемент, представящ се за умъртвения си господар Агрип Постум и опитващ се да вземе властта от римския император Тиберий, до корнет Савин, който едва не седна на българския трон. От жените можем да посочим така наречената княгиня Тараканова и толкова злополучната Мата Хари.