Ричард Марчинко - Свирепия III (Зелената група)

Възможностите човек да прецаква Норт Одли стрийт бяха безкрайно много. Но не ми беше работата да провеждам упражнение на „Червената клетка“ — задачата ми беше да измъкна Гадния от затвора. Затова накрая решихме всичко да бъде много просто, защото открихме ахилесовата пета на Главното командване — и се възползвахме от нея.

Зад изкопа в северната част на сградата имаше една обикновена дървена бяла врата. Тя никога не се заключваше. Никакви телевизионни камери не я наблюдаваха. И можете ли да познаете? Тя се отваряше към главния коридор на сградата. Влизаш и се озоваваш пред асансьорите, като не се налага да минаваш през въртележките и охраната. И не е необходимо да те проверяват.

Какво става тук? Защо най-важната сграда на Военноморските сили в Европа има неохранявана врата?

Защо? Защото това е вратата за пушачите.

Нека обясня. Здравните разпоредби на правителството постановяват, че всички САП — Сгради на Американското Правителство (с изключение на Конгреса и прилежащите му административни сгради) трябва да бъдат свободни от тютюнев дим. Е, в такъв случай какво правят новоизгонените пушачи? Те си намират удобно място, където да се отдават на навика си. Във Вашингтон можете да ги видите как стоят пред входовете на министерствата си и пафкат. Някои министерства дори са монтирали огромни пепелници.

Но в Лондон главнокомандващият беше обявил главния вход на Норт Одли стрийт №7 за забранена за пушачите територия. От какви съображения ли? Смяташе, че не е възпитано да се стои там и да се пуши. Някак си не е достатъчно тържествено.

Затова всички пушачи се събираха в уличката зад Главното командване. Заради тези пристрастени към никотина хора вратата оставаше отворена през цялото време. Денем и нощем. Двадесет и четири часа на ден. Седем дни в седмицата.

Смятате, че си измислям. Седите и си мислите „Не е възможно да са толкова тъпи!“.

Е, приятели, толкова тъпи са. Това е вярно, колкото и ненормално и абсурдно да ви изглежда.

Окей, благодарение на вдъхвачите и издухвачите на дим в Главното командване на ВМС на САЩ в Европа открихме начин да влезем и изведем Гадния, без да се налага да преминаваме през въртележките на входа. Прекарах още половин час в оглеждане на целта, наблюдаване на влизащите и излизащите хора, отбелязване на автомобилното движение и пешеходците на улицата. Заключих, че имаме най-добър шанс за успех, ако проведем операцията си посред бял ден, използвайки в своя полза бъркотията на Лондон в пиковия час.

Половин час по-късно се намирах в „Гвинея“, където чертаех диаграми на големи листа амбалажна хартия и разпределях задачи. Уондър облече униформата си и заедно с Гризача отидоха до Норт Одли стрийт, запалиха по цигара и после се вмъкнаха през вратата за пушачите. Шестнадесет минути по-късно изведоха Ники Гадния на горния етаж и го изкараха навън, за да може да изпуши хубавата кубинска пура, която му носеха. Наблюдавах от другата страна на улицата, щастлив да видя облекчението на лицето на Гадния.

Разбира се, два часа по-късно в „Гвинея“, пиейки петата си бира „Янг“, той се оплака, че, мама му стара, много сме се бавили. Уондър му затвори устата, като му предложи да го върне.

Най-хубавото ми пътуване из Средиземно море беше като член на втори взвод на Ев Барет (наричахме го втори след никого) от Групите за подводна диверсия 22. Плавахме на борда на кораба „Ръшмор“, десантен кораб от Втората световна война, строен първоначално за Кралските военноморски сили. Посетихме Неапол, където бях служил като радист. После Гърция. Отидохме и до Турция. Прекарахме и две паметни седмици на Френската Ривиера.

По-голямата част от момчетата останаха в Марсилия, където ядоха bouillabaisse 87 87 Ястие с риба и зеленчуци с различни подправки, особено шафран (фр.). — Б.пр. и rouille 88 88 Руло (фр.). — Б.пр. и се разхождаха из публичните домове. Аз заминах на изток — взех влака до Кан и Ница, където за първи път видях жените по плажовете да се пекат без горнище и за първи път опитах галската версия на la dolce vita 89 89 La dolce vita (ит.) — сладък живот. — Б.пр. в кафетата по широките крайморски булеварди — „Кроазет“ в Кан или „Променад дез англез“ в Ница. Пих cafe au lait 90 90 Кафе с мляко. — Б.пр. от големите, дълбоки и подобни на купи чаши sans дръжки, каквито използват французите, и се отдадох на деветдесет и шест часов разврат с едно лице на име Симон — или май беше Никол, — която ме държа изправен през всичките четири дни. Буквално през цялото време. Ех, младост.