Ричард Марчинко - Свирепия III (Зелената група)

Уондър взел най-новия брой на вътрешния вестник — ДДВМСЕ (Доклад за Дейността на Военноморските сили в Европа), в който грижливо бил представен списък на службите и телефоните им, както и доклад за извънслужебните занимания на всички от командването — пътувания, екскурзии, разписания на автобуса до дипломатическия магазин в Съри и списък на стоките в него. Всеки терорист би трябвало да получава този вестник. Уондър хванал асансьора към мазето. Пил едно кафе в кафенето на първия етаж и прочел вестника.

После се върнал към противопожарните стълби в северното крило на сградата и слязъл до второто ниво на мазето, където държаха Гадния. Подземното мазе, изградено от стогодишни боядисани тухли, имало ниски, извити като арки тавани и тесни коридори, които приличали на тунелите, характерни за викторианските постройки. Разбира се, мазето беше най-старата част на сградата и представляваше първоначалната й основа. Тунелът между двете крила бил разширен през Втората световна война, за да служи като укритие за Айк 86 86 Популярен прякор на генерал Айзенхауер. — Б.пр. и персонала му.

Килията, в която държаха Гадния, е била пристроена след войната. Представлявала стоманена кутия с размери два метра на два и половина с мивка и тоалетна, вградени в единия й край, както и тясно легло. Нямало дори и брава. Вратата се затваряла с обикновено резе.

Проблемът бил, че отпред пазели трима морски пехотинци и като бивш член на Морската пехота Уондър изпитваше угризения, ако се наложи да убива.

— Не трепя пехотинци — каза той, когато се върна в „Гвинея“, за да ми докладва. — Да ги осакатявам — може, но да ги убивам? Не, в никакъв случай.

Казах му, че остарява.

— Яж лайна и лай по луната, сър — отговори ми той. Радвах се да чуя, че произнесе „сър“ като обида. Харесвам постоянството.

Уондър ми разказа подробностите и седнахме да ги обмислим.

• Влизане — никакъв проблем.

• Излизане — проблем. Какъв? Картата на Уондър би му позволила да влезе през главния вход. Но за да измъкнем Гадния от сградата и да го прокараме през въртележката на входа, ще ни трябва друга карта. Разрешение? Да откраднем друга карта.

• Охрана от морски пехотинци — проблем. Какъв? Тъй като не можехме да ги убием, ни оставаше само да им отклоним вниманието. Разрешение? Задействане на противопожарната сигнализация беше най-близко до ума. В сградите като Главното командване всеки има задача. Никой не седи да се почесва, когато звънецът се задейства.

Но може би имаше и други неща. За да ги потърся, навих косата си в едно кепе, заех голямо вълнено сако от Ерик, качих се на едно такси и отидох до хотел „Мариът“, който се намираше зад Главното командване. Обиколих около двора, за да видя какво ще открия. Може и да бях в списъка на Пинки с десетте най-търсени престъпници (сигурно съставлявах целия му списък), но съгледвачите, които бях видял преди ден и половина, сега ги нямаше.

Познайте нещо: скъпо е да се поддържа постоянно наблюдение. Терористите го знаят. Ето защо толкова често не бързат. Могат да си позволят да ни почакат.

Както и да е, първоначалният оглед на целта ми вдъхна оптимизъм. Покривът на сградата и всичките антени, кабели и въздухопречиствателни съоръжения по него бяха напълно незащитени. Освен това дотам можеше да се стигне от хотел „Мариът“, като се вземе асансьорът до последния етаж, да се излезе на хотелския покрив и да се премине от едната сграда върху другата — метод за проникване 101 за моите ветерани от „Червената клетка“. Нямаше никакви сензори или препъващи жици, които да задействат сигнализацията. На всеки ъгъл бяха монтирани телевизионни камери, но те гледаха към улицата, а не към покрива.

Лесно щях да прецакам антените — можех истински да им изтаковам комуникациите, — но това нямаше да привлече вниманието на морските пехотинци от клетката на Гадния. Все пак щеше да помогне за отклоняване на вниманието от мазето. Другото нещо, което забелязах на покрива, беше местоположението на вентилационните канали. Грижливо си отбелязах наум, че трябва да купя найлонови покривки.

До североизточната стена на нивото на земята имаше огромен изкоп за канализационните води. Фирмата, която извършваше изкопните работи, беше сполучливо кръстена „Мърфи и Ко“. Самият изкоп не беше защитен, а само покрит с дъски и преминаваше покрай основата на Главното командване. Съвсем удобно за поставяне на няколко блокчета пластичен експлозив „Семтекс“ или C-4. Ако ги разположа правилно, ще мога да съборя цялата шибана сграда с по-малко от двадесет и пет кила експлозиви.