Ричард Марчинко - Свирепия III (Зелената група)

— О, благодаря, лейтенант…

Невероятно, казвате. Не може да бъде, възкликвате. Искаш да кажеш на нас, данъкоплатците, че центърът, средата, шибаният нервен сплит на всички операции на ВМС на САЩ в Европа е легнал с широко разтворени крака, готов някой да дойде и да го разглоби и скъса от чукане?

Да, точно, абсолютно и шибано вярно. Освен това аз бях идеалният огромен голям Дик 84 84 Игра на думи — Дик е съкратеното от мъжкото име Ричард, но означава и мъжки полов орган. — Б.пр. , който щеше да го стори.

Но човек не трябва да чука без предварителна игра. Затова най-напред се нуждаехме от униформи. Една за Гадния и една за Уондър. За Гадния имаше синя парадна офицерска униформа, която Ханси ми беше дал и щеше да му стане. Уондър беше друг случай. Решихме да го преоблечем като морски пехотинец, още повече че е бил такъв като дете.

Точно така — като седемнадесетгодишно парче пушечно месо в началото на седемдесетте години беше заслужил две „Сребърни звезди“ за шест строго секретни мисии в Северен Виетнам и Лаос. По време на втората мисия — деветдесет и два дни зад вражеските линии — го гръмнала бомба в планината над Ханой. От вратните му прешлени все още се отделят парченца. Миналата година едно такова малко парченце си проправило път право на запад, излизайки под лявото му око. Отначало Уондър помислил, че това е поредният лош махмурлук. Досещате се как живее.

Въпреки всичко този задник все още е вещ в къркането. Пачия крак му взе мярка и се качи по водосточната тръба на Марийн хаус, която се намира на Лийс Плейс — тиха тясна уличка на около 150 метра от Главното командване. Влезе през един отворен прозорец, за да се разходи из коридорите. Удивително е, че въпреки камерите и нищо че беше посред бял ден, никой не му обърна никакво внимание. А когато влезе, никой не се заинтересувал от присъствието му, макар че разговарял с няколко души.

Немислимо — казвате. Наистина. Безопасността е последното нещо, за което мислят всички, защото пречи на свикналите с комфорта създания. Инспекциите и проверките са изморителни. Вратите и решетките правят влизането и излизането трудно. Последното нещо, от което се нуждаят повечето командири на бази, е непримирим офицер, отговарящ за охраната, който винаги мърмори за сигурността. Затова нещата се оставят на самоход.

В охранителните части се изпращат новобранци без определено назначение или хора, на които им предстои да бъдат преместени другаде. Те не знаят — или пък не ги е еня — какви са нормалните процедури, кой трябва (или не трябва) да бъде на поста. Наистина, в Марийн хаус имаше две камери. Но те сочеха към портала, а не към външната врата и затова никой не видя как Пачия крак се приближава към сградата и се изкачва по водосточната тръба. Прозорците на първия етаж имаха решетки, но тези на втория и третия бяха оставени широко отворени.

Подобен начин на мислене улесняваше „Червената клетка“, а за Пачия крак правеше безпроблемно краденето на униформи. Затова той направи петнадесетминутна разходка из коридорите, за да огледа стоката. Останал доволен и взел една редовна униформа 44-ти номер — зелено сако с колан, риза и вратовръзка в цвят каки, зелен панталон с обиколка в талията 81 см (дължина на вътрешния шев — 86 см), черни обувки и голяма чанта (размер петдесети, разбира се) — от три сержантски шкафчета.

Под възглавницата на едно легло открил лична карта. Всичко около това легло било подредено така, сякаш притежателят му е в отпуск. Много удобно. В друга стая задигнал чифт значки с кръстосани пистолети — такива носят морските пехотинци към военната полиция — и ги закачил на реверите на сакото. Сега Уондър работеше за генералния съдия-адвокат 85 85 В САЩ — началник на юридическо управление към съответно Военноморския флот, ВВС или съветник по правни въпроси на министъра на отбраната и началниците на щабове на родовете войски. — Б.пр. .

Докато Пачия крак пазаруваше, Уондър отиде в една бръснарница, където остригаха рошавата му глава в стил морски пехотинец — с коса отгоре и нула номер отстрани. Мога да ви кажа, че това изобщо не му хареса.

Рано следващата сутрин първи сержант Стивън Ноел Уондър се вмъкна лениво в Главното командване на ВМС в Европа. Морските пехотинци от аквариума не го и погледнали. Картата му задействала въртележката. Огледал коридорите от първия етаж, като си отбелязал местонахождението на всички охранителни камери. Забелязал, че снимката ми от корицата на „Свирепия II: Червената клетка“ е поставена на бюрото за посетители, в аквариума на морските пехотинци и над вратата.