Ричард Марчинко - Свирепия III (Зелената група)

Вероятно имаше право, въпреки че според мен бях постъпил правилно. Когато поемеш командването на кораб или поделение във Военноморските сили на САЩ, поемаш пълна отговорност, пълномощия и отчетност за всяка частица от живота на хората си. Това не се прави никъде другаде в армията. Аз се отнасям сериозно към отговорността на командването. Считам, че на първо място са хората ми. Вярвам, че независимо от последиците за мен, хората ми трябва да бъдат защитени. Но вярвам и в споделената отговорност. Вярвам, че хората ми трябва да се грижат един за друг и че винаги трябва да функционираме като единна група, а не като колекция индивиди.

Скоро след като бях поел командването на „ТЮЛЕН-група 6“, казах на хората какво очаквам от тях. Обясних, че съм обещал на командващия да не се провалям и следователно и те не трябва да се провалят. Казах им, че оттук натам ще проявяват лоялността си в следния порядък — отдолу нагоре — към хората от двойката си, към звената си, към взводовете си и към групата.

— Ще се грижим един за друг — настоявах. — Ако се осерете и очистите другаря си от двойката, аз ще очистя вас. С вас ще бъде свършено.

Е, Джеф се беше осрал. Не беше поел напълно командването. Не беше преценил правилно ситуацията. Без да поема окончателната отговорност за действията си. Беше се провалил като командир на специално поделение, като сляпо беше приел непълни, неверни разузнавателни данни, след което беше ги използвал, без да провери надеждността им, независимо от голямата вероятност последствията да бъдат пагубни за хората му.

И най-лошото от всичко — използвал беше мисията като трамплин за израстване в собствената си кариера. Това шокира ли ви? Не би трябвало, защото и преди са го правили. Пример ли? Искате пример? Добре тогава. Какво ще кажете за онези задници инструктори в Бюрото за алкохола, тютюна и огнестрелните оръжия 63 63 ФБР. — Б.пр. , които бяха заповядали на хората си да нападнат онази къща в Уейко, въпреки че нападението беше компрометирано. Според приятелите ми от това бюро някои от инструкторите имали грандиозна идея, че нападението може да стигне до предаване като „Върховни ченгета“ 64 64 Телевизионно предаване за успешни полицейски операции. — Б.пр. или друго телевизионно информационно-развлекателно предаване, а кариерите им — да полетят нагоре. Джеф Лайъндейл беше наредил тъпият му план да бъде изпълнен, за да изглежда герой по „Си-Ен-Ен“.

И какво последва? Отговор: високомерното му поведение беше причина да загинат добри бойци. Що се отнася до мен, това оправдаваше всичко, което му сторих, че и повече. Съжалявам, че не убих кучия син.

Грабнах чантата, взех метрото — подземния път на английски — до станция „Найтсбридж“, отидох до Ханс кресънт малко след Базил стрийт и почуках на необозначената врата на клуба. Хейзъл, която беше прекарала последните два века зад гишето, отговори на почукването. Както винаги, помнеше псевдонима ми. Не знам как го постига, но преспите ли веднъж в клуба, тя винаги ще ви познае от пръв поглед.

— Капитан Снърд. Радвам се да ви видя отново, сър.

Намести роклята си размер 54 и оправи кока на сивата си английска коса. Изглеждаше много оправна.

— Подпишете се, моля. Запазили сме ви стая номер 16. На втория етаж.

Имаше достатъчно мозък, за да не пита по каква работа съм в града. Последва ме до книгата за посетители и ми подаде старомодна писалка. Докато се подписвах — капитан Херман Снърд от Военноморските сили на САЩ, пенсиониран, — огледах списъка на гостите.

Бяха регистрирани двама майори с арабски имена. Пакистанци. Бяха пристигнали преди два дни. Това не беше необичайно. Саудитците или други араби от Персийския залив рядко отсядаха в клуба, защото предпочитаха пищните стаи на хотел „Риц“ или „Интерконтинентал“, но много пакистански офицери, които се смятаха за опитни бойци, предпочитаха спартанските стаи с обща баня в коридора.

Качих се два етажа нагоре по скърцащите стълби (ако се питате защо се качвах на третия, а не на втория етаж, знайте, че в Европа първият етаж се нарича приземен, това, което в Щатите наричаме втори етаж, се нарича първи и т.н.), окачих чантата си на викторианския гардероб в малката, занемарена стая с единично легло и масичка, а после слязох на първия етаж, където се намира барът.

За разлика от повечето барове в Лондон в клуба на Специалните сили има джин „Бомбай“. Поръчах си четворен джин с лед и получих четири шести джила 65 65 Мярка на течности — 0,142 л. — Б.пр. и две бучки лед. Един джил е четвърт пинта или четири унции. Една шеста джил, нормалното количество алкохол според британците, е две трети от унцията, което, ако питате мен, е доста анемично количество. Разбира се, никой не ме питаше.