Брукфийлд се усмихна.
— Знаете, че не мога да кажа нищо сега. — Завъртя се. — Мисля си, сър Обри, че би трябвало да дойдете с мен. По този начин веднага след като стигна на местоназначението си, ще ви дам информацията.
Честно казано, писна ми. Командващият, един от най-съвестните и смели мъже, беше убит от този задник. Хауи Калуа също беше мъртъв — паднал при преследването. Сега Брукфийлд заплашваше да отнеме живота на още невинни хора, ако не постигне своето. Сметнах, че всичко, с което мога да го спра, си струва.
Затова, когато Брукфийлд се извъртя, ръката ми се насочи към токата. Бръкнах с три пръста под долния й ръб и извадих малкото пищовче калибър 9 милиметра, нагласено към токата по поръчка.
Пистолетчето е „Дейвис D-38“, срязано и намалено до седем сантиметра. В него има два срязващи патрона — направени по поръчка, с мощен барутен заряд, травмиращи и предпочитани от Док Трембли като последно средство за убиване. Наричат ги форми за сладки, защото режат месото с такава лекота, с каквато формите за сладки режат тесто.
Стрелях два пъти от около метър, като се целех в рамото на Брукфийлд.
Куршумите го улучиха — един в рамото, другият в гръдния кош. Удариха с приглушено тупкане и го отхвърлиха назад. На лицето му се изписа недоумение, когато инстинктивно натисна бутона на детонатора, за да гръмне антраксът.
Само че не можеше да натисне бутона, защото ръката му беше отлетяла на метър от него.
Един куршум от типа „резачка за сладкиши“ има три елемента. Първият е ножоподобен режещ ръб, който отваря огромна рана. Следва малък заряд с пластичен експлозив, който разширява раната. Накрая избухва трети заряд и причинява, огромна, смъртоносна травма. Целият процес отнема по-малко от три стотни от секундата Ако не бъдеш убит от първоначалния удар, умираш от загуба на кръв.
Брукфийлд се строполи на пода, а от мястото, където се намираше ръката му, бликаше кръв. Това означаваше, че куршумите са прерязали артерията. Неприятно за него.
Бих искал да се наслаждавам на гледката, но трябваше да се оправя и с Тод Стюарт. Беше се хвърлил към мен — почти хоризонтално, — насочил към врата ми кама от онези, които използват в Специалните сили на Великобритания.
Боб Спиър, създател на ножа „Фийлд файтър“, има теория за защитата срещу хладни оръжия, която напълно подкрепям. Наричаме я защита К-3. Приложих я на практика.
Първото К е Контакт. Затова не се опитвах да хвана оръжието, когато Тод се нахвърли към мен. Блокирах го с рамо и го фраснах по врата с лакът, като го отклоних от полета му. Падна.
Време беше за второто К — Контрол. Ударих го с един стол, който го зашемети за около половин секунда. Достатъчно ми беше, за да скоча върху него и да забия колене в гърба му, като се опитвах с всички сили да хвана с две ръце китката, която държеше ножа.
Тод не желаеше да ми сътрудничи. Освен това беше доста як задник. Потъркаляхме се известно време наоколо, като всеки от нас се опитваше да постигне надмощие. Ръгнах го с коляно в слабините. Върна ми жеста. Отхапах по-голямата част от ухото му. Той стисна гърлото ми и се опита да строши адамовата ми ябълка.
Освободих се, пуснах лявата си ръка, счупих му носа и се опитах да му издера очите.
Камата изсвистя. Добре ме поряза — точно над лакътя на дясната ръка.
Но това ми даде чаканата пролука. Счупих му палеца, като го натиснах направо назад към голямата му китка. Това привлече проклетото му внимание. Погледна към ръката си смаян.
Ударих го в лицето с юмрук — счупих носа му още веднъж, после се претърколих, ритнах го бързо шест пъти в слабините, сякаш разпъвах килим, и измъкнах ножа от наранената му ръка.
Време за третото К — Контриране. Контрирах го, като забих камата малко под слънчевия му сплит. Чу се ясно съскане, когато пробих диафрагмата му.
Това го спря съвсем. Преобърнах го по корем, счупих врата му и изтощен, легнах по гръб.
Повярвайте ми, има и по-лесни начини човек да си вади хляба.
Обаче не предлагат такива изпитания, нали? Минаха няколко минути, но накрая успях да се изправя на колене, а след това и да стана прав.
Сър Обри говореше по телефона. По лицето му се виждаше, че ще се посере от щастие.
Прикри слушалката с ръка:
— Добре, полковник. Сигурен съм, че вашият командващ щеше да се гордее с вас.
Приятно ми беше да чуя това. Никой не беше споменавал командващия от известно време и ми стана приятно да разбера, че все още го помним. В края на краищата самият той беше поставил началото на тази верига от объркани събития, като ме изпрати в Кайро.
Читать дальше