Ричард Марчинко - Свирепия III (Зелената група)

Повярвайте ми, това не е сексуално издевателство, а застраховка живот. Много пъти моите мъже криеха пистолети шести калибър или бомба в слиповете си, защото знаеха, че жените няма да ги опипват. Често използвахме жени да пренасят оръжията, защото знаехме, че моряците ги претърсват, без да докоснат циците им.

Кой беше заложник и кой танго? Нямаше начин да разберем това със сигурност. Затова преглеждахме всички и търсехме оръжия, бомби или експлозиви. Всички, дори и хората, които познавах.

Оставих Уондър да се позабавлява с Пинки — почти беше решил да му направи проктоскопия 148 148 Проверка на правото черво. — Б.пр. , когато го разкарах.

Пинки не виждаше нищо забавно в това. Щом махнахме лепенката от устата му, започна да създава главоболия. Разкрещя се някой да дойде и да ме арестува.

Любезни читателю, вече си разбрал — макар с болка да си го признавам, — че може би не съм най-нежният, най-съчувстващият и най-разбиращият човек на света. Може би си забелязал, че не си падам много по лигавите нежности в стил Фил Донахю 149 149 Американски водещ на телевизионни събеседвания. — Б.пр. .

Но трябва да ви кажа, че дори моята груба чувствителност беше накърнена от грубото, необмислено, неовладяно избухване на Пинки. Искам да кажа, че току-що бях отървал задника му. А и доста път извървяхме дотук — обиколихме половината свят плюс-минус неколкостотин мили. Тъкмо бяхме изпълнили успешна, бих казал, идеална операция по освобождаване на заложници.

Доколкото ми беше известно, до момента не бяхме загубили нито един заложник. Погледнах злобно към Пинки — искам да кажа, че до момента не бяхме загубили нито един заложник. Но тук, сякаш да ме изкуши към хаоса, се намираше един надут задник с три звезди — който само преди няколко часа беше толкова уплашен, че се беше напикал, а сега ревеше да дойдат всички и да ме оковат във вериги, да ме отвлекат и да ме затворят в килия, където да чакам военен съд по късата процедура и той да казва какво да се направи.

Подобна липса на такт ме натъжи, особено предвид факта, че Пинки беше офицер и по всяка вероятност джентълмен.

Затова повдигнах въпроса:

— Е, Пинки, това съвсем не е подходящ начин да благодариш — казах.

Но имах още работа и тъй като бях казал какво мисля, а и нямаше какво повече да добавя (и тъй като Пинки реши да не ми обърне внимание), възприех обичайния си директен — някои биха казали нетипичен — подход. Засилих се, замахнах с лявата си ръка и — прас! — накарах кучия син да загуби съзнание.

Гледах как Гадния го влачи за краката и как главата му тропа по дървения под. Щом имах да плащам много, бях съгласен да рискувам. Какво можеха да ми направят? Да ме уволнят ли?

Не. Имах застраховка срещу уволняване. Тя беше заровена под пода в кухнята ми.

05,32. Сградата беше обявена за прочистена. Мик и аз стояхме във фоайето на приземния етаж, което още миришеше на кордит, сълзотворен газ и застояла пот. Лицето ми беше мръсно. Носът ми кървеше, устната ми беше разцепена, а лактите и коленете ме боляха така, че имах чувството, че сякаш съм изиграл наведнъж всичките мачове за купата „Стенли“ от изминалото десетилетие.

Това беше добрата новина. Лошата беше, че въпреки внимателното претърсване, независимо че момчетата ми и тези на Мик провериха проклетото Главно командване сантиметър по сантиметър, не се намери кутията с антракс.

Бяха ни изиграли, прелъстили и изоставили. Или на езика на тюлените — бяха ни го начукали, и то много добре.

Разбира се, че ни го бяха начукали. Помниш ли, любезни читателю, когато ти казах неотдавна, че нещо не беше наред с факта, че онези копелета не отправят ултиматуми? Е, това ме беше тормозило цяла нощ. Всичките танга, които очистихме в Афганистан, носеха списъци с искания. Тези тук нямаха такива. Сега разбрах защо. Те бяха за отклонение на вниманието. Цялата операция беше за отклоняване на вниманието. Както всичките онези терористични бомбардировки из Европа служеха за отклоняване на вниманието от нападението над кораба „Маунтбатън“, при което бяха убити командващият и сър Норман Елиът. Имаше пет нападения за една седмица и никакви искания. Е, тези задници също не бяха отправили искания. Значи някъде там, отвън, предстоеше да се случи нещо.

Същото това нещо се случи точно когато смятах да предложа на Мик да вземем момчетата и да намерим петдесетина литра хубава бира. Сър Обри Ханском Дейвис ловко си проправи път през парчетиите, като внимаваше да не развали гланца на бомбетата на обувките си.