Сега се занимаваха със заложниците — извеждаха ги бегом от сградата, мятаха ги на улицата и един по един ги оглеждаха, за да е сигурно, че между тях няма някой от лошите.
Забелязах нещо движещо се в посока четири часа. През дима се движеха две сенки. Оставих автомата си да увисне на ремъка и извадих пистолета „Глок“ — но онези бяха изчезнали. Започнах да се движа като фехтовач, плъзгах се покрай стената крачка след крачка, преминавах през дима, а лазерният лъч правеше откоси наляво-надясно, надясно-наляво.
Отново движение. Пред мен изникна сянка. Нямаше време да се прицелвам. Лазерният лъч докосна сянката, стрелях два пъти и се проснах по корем.
Три бързи изстрела разбиха ламперията пет сантиметра над главата ми. По дяволите. Този задник си го биваше. Беше проследил огъня от изстрелите или лазерния лъч.
Нещата ставаха опасни. Знаех, че ако се придвижа в центъра на стаята, Уондър може да ме сметне за противник и да надупчи гадния ми словашки задник.
Но нямаше друг начин, освен наистина да очистя тоя гад. Затова плонжирах два-три метра навътре в стаята, като много хубаво нараних лактите и коленете си в паркета, след което се претърколих надясно (или ляво от неговата страна), изправих се на нараненото си коляно и ударих бутона за лазерния мерник. Оня стоеше на метър от мен, като все още стреляше спокойно към стената, където се намирах преди малко.
Пипнах те! Чувствах се като шибания адмирал Хорейшо Нелсън 146 146 Адмирал Хорейшо (Хорацио) Нелсън (1758–1805) — най-знаменитият английски флотоводец, разбил френско-испанската флота при Трафалгар. — Б.пр.
. Чувствах се като шибания Джон Пол Джоунс 147 147 Джон Пол Джоунс — командир на кораб от Американската флота по време на Войната за независимост. — Б.пр.
. Защото стоях отстрани на смрадливия минетчия и го държах на мушка. Приготви оръдията. Всичкото безсилие, което бях изпитал през изминалите часове — висенето надолу с главата, прерязването на проклетите решетки, — всичко това се прокрадна в мозъка ми, премина през нервната ми система и се спусна през ръцете ми, за да се концентрира в десния ми показалец, който преодоля двата килограма и седем грама, необходими за натискане на спусъка на моя „Глок“. Прицелих се. О, кръвта ми биеше — най-малко 140 удара в минута. Огън. Но държах шибания пистолет достатъчно стабилно, за да забия три куршума в него — в главата, врата и под мишницата. Падна на място.
Забих още един куршум в главата му, за да съм сигурен, че няма да стане. И аз като адмирал Джоунс още не бях започнал боя.
Чух в слушалката гласа на Гадния. Той, Пачия крак и Гризача бяха прочистили стаите си. Идваха към нас.
Настъпваше трудната част. Вижте, в такива моменти човек се движи с максимална скорост. Всъщност необходимо ми е повече време да ви го разкажа, отколкото трябваше, за да го направим. Освен това колкото повече са телата, толкова повече се объркваш.
Но какво пък, мамицата му — нямах нищо против малко помощ. Тук имахме четиридесет заложници и те започваха да реагират неправилно — искаха да излязат. Извиках хората си, като им обясних горе-долу къде сме аз и Уондър.
— Гаден, пръсни прозорците.
Това щеше да помогне да проветрим стаята, за да видим какво правим, по дяволите.
Чух четири бързи изстрела от сачмената пушка на Гадния и димът започна да се разсейва. Когато облачността премина от купеста в рехава, дръпнах рязко респиратора от лицето си и изкрещях:
— Всички долу — по лице на шибания под!
Заложниците, изглежда, смятаха, че не говоря на тях, затова забих няколко куршума в стената над главите им с автомата си. Налапаха паркета.
— Краката и ръцете настрани — бързо, бързо!
Ритнах едно колебаещо се тяло, за да съм сигурен, че заповедите ми се изпълняват дословно. Заложниците лежаха по корем на пода с разперени ръце и крака. Обадих се на Томи веднага да изпрати подкрепления.
Тръгнахме между заложниците с готови за стрелба оръжия. Гризача, Гадния и Пачия крак стояха на пост с пистолети, насочени към жизненоважни органи, и пръсти на спусъците, докато аз и Уондър претърсвахме заложниците един по един от горе до долу.
Няма начин човек да бъде внимателен и нежен, когато прави такова нещо. Когато командвах „Червената клетка“, обучавахме охраната на базите как да претърсват. Например жените от охраната често пъти се притесняват да претърсват чатала на мъжете. Няма място за подобни притеснения. Същото се отнася за мъжете, които претърсват чатала на жената или гърдите й.
Читать дальше