Ричард Марчинко - Свирепия III (Зелената група)

Зад къщите и малко над тях лъкатушеше малко поточе, което навярно е служило като източник на питейна вода за града, пералня на открито и централна канализация. Пред най-близката до нас къща се очертаваше силует на изгоряло дърво — в нея сигурно е живял вождът. Шест пикапа бяха паркирани безразборно в мръсотията. Не можех да позная в тъмното дали са „Тойота“ или „Ландровер“, но повишиха настроението ми, защото поне щяхме да имаме с какво да се махнем оттук, след като си свършим работата.

На около петдесет метра от селото имаше ръждив скелет на съветски танк Т-72 без купол. В тъмното се виждаха и още две черупки. Очевидно някога тук се е водила битка. Невъзможно беше да се определи дали е била срещу руснаците или срещу настоящото афганистанско правителство.

Тихо напсувах мистър Мърфи. Дики можеше да върви на майната си, защото беше мислил ограничено. Бях си въобразил, че ще бъдем изправени пред палатки. Палатките са лесни. Насочваш топлинния целеуказател към тях, виждаш кои са заети, и си свършваш работата бързо и по най-мръсния начин.

При къщите е по-трудно. Топлинният целеуказател не може да проникне през петнадесет или двадесетсантиметров кирпич. Затова трябва да чукаш от врата на врата като някакъв шибан търговски представител, който продава прахосмукачки. „Чук, чук, има ли някой вкъщи? Да, казвате. Е, добре, в такъв случай умрете, копелета.“

Трябваше да действаме бързо. След по-малко от два часа щеше да стане светло. Когато планирах това малко излетче, бях предвидил атаката за 04,00, което е най-доброто време, защото тогава хората спят най-дълбоко. Но заради минираното поле и породената от този факт нужда от заобикаляне (ето ви един купешки израз) часът беше 04,32. Можехме да ударим тези танга около 05,00, а по това време хората с лек сън (като мен) излизат за сутрешното си пикаене.

А не можехме просто да стреляме по всяко нещо пред погледа си. Трябва да бъдат спазени някои формалности.

Какво например? — питате. Например разузнаването, отговарям. В края на краищата без разузнаване щяхме да действаме слепешката, а да пробивам дупки в кутии с ВА-РРЗ/I е нещо, от което точно сега нямах нужда.

Всъщност, за да разберете защо имам малко бели косми по косата и брадата, позволете да ви насоча към няколко от многото въпроси, които се въртяха в главата ми в 04,32, когато гледах през целеуказателя към колибите на двеста и петдесет метра от нас.

• В селото имаше десетина и повече къщи. Всичките ли бяха обитавани? Да? Не? Ако не, то кои от тях бяха обитаваните? Общо колко бяха тангата?

• Къде се намираха лорд Брукфийлд и Тод Стюарт? Можехме ли да ги заловим живи?

• Къде се намираха шестте контейнера с антракс/чума, за които бяхме дошли? Пазеха ли ги?

• Срещу какви оръжия щяхме да действаме? Имаше ли в корпуса на танка снайперисти?

• Дали лошите бяха разпръснали мини или поставили някакви защитни устройства около селото?

Сега схващате ли картината? Да? Добре.

Въпроси като горните показват защо разузнаването е толкова важно, че дори Библията ни учи на него. Затова точно както Исус Навин — бих добавил, един до голяма степен подценяван воин-диверсант — е правил, преди да поведе битката срещу Йерихон, и аз изпратих двама шпиони с думите:

— Идете, вижте земята и ми дайте сведения за ситуацията.

И затова Томи и Пачия крак се промъкнаха и огледаха селото и се върнаха в безопасност в пазвата ми, за да ми дадат отчет. (За мое нещастие тук в добрия стар Афганистан нямаше нищо подобно на къщата на блудницата Раав. Е, това е то, фундаменталният ислям — малко чувство за хумор, никакъв джин „Бомбай“ и чувствителна липса на чукане. И питате защо копелетата заслужават да бъдат изтребени.)

Та като се върнаха при мен, ми съобщиха, че са заобиколили от задната страна, излезли са откъм реката, а после са преминали бързо-бързо през селото.

Отчет за ситуацията ли? Бяха намерили голяма купчина опиум в най-голямата от колибите — множество торби от зебло, натъпкани с кафяво вещество, което чака да бъде откарано. Имаше смисъл — опиумът е средство за финансиране на голяма част от този джихад.

Бяха открили, че колите са заредени с гориво и готови да тръгват — с пълни догоре допълнителни резервоари, вързани на място, както и тенекии с вода зад седалките. Заключение: сега, получили своите играчки за водене на бактериологическа война, тангата щяха да тръгват.

Намерили бяха импровизирано стрелбище отвъд реката, точно зад смазаната джамия — наоколо били разхвърляни силуети мишени и много гилзи калибър 9 и 7,62 милиметра. Следователно оръжията, срещу които щяхме да действаме, бяха автомати „Калашников“, автомати девети калибър и полуавтоматични пистолети. Нямахме проблеми с това.