Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

— Сидней ли, казахте? — попита капитан Барнс с престорено учудване. — Дяволски далече сте от него… Сидней се намира в Австралия, а това тук е Островният залив, Нова Зеландия.

Хората млъкнаха вцепенени. Сетне всички вкупом се втурнаха към квартердека, като крещяха в настъпилата бъркотия с гневни гласове. Фигурата на капитана се открои, когато той се приближи към края на квартердека и погледна надолу към тълпата. Виждаше се как той непрекъснато клати глава в знак на отрицание, как им отговаря, сочейки към пристанището. Хората шумно изказваха несъгласието си и махаха с ръце към платнохода.

Капитанът на кораба погледна към „Феба“ и се втурна надолу по стълбата, която водеше към главната палуба. Надвесен над перилата на кораба, той размахваше юмрук и ревеше вбесен, наричайки капитан Барнс лъжец и мошеник. Капитан Барнс и екипажът се превиваха от смях, докато платноходът се отдалечаваше от кораба. Оливър се усмихна едновременно развеселен и изпълнен със съчувствие към изтощените от пътуването хорица.

В пристанището пясъчните камари изчезваха, преминавайки в рифове, разпръснати между множество малки заливчета. Те бяха гъсто залесени с евкалиптови дървета, под чиито огромни корони растяха храсти, борещи се за слънчева светлина. Случайно Оливър зърна едно дърво с огромно елипсовидно петно на него, явно аборигените бяха изрязали парче кора за корпус на кану във форма, която да пасва на дървеното му скеле.

Там, където теченията бяха издълбали навътре в пясъчните скали проломи, те бяха покрити с разноцветни водорасли и огромни палми разгръщаха клоните си, осигурявайки дебела сянка за многообразието от папрати и мъхове. Покрай брега имаше натрупани тонове черупки пред входовете на пещери, в които безброй поколения аборигени бяха се хранили със стриди, изхвърляйки навън черупките им.

До най-голямото бунище от черупки се виждаха няколко лодки, изтеглени на сушата. Около димящи каменни пещи работеха каторжници. Те горяха черупките, за да получат вар, от която приготвяха хоросан за строителните обекти. В някои от заливчетата се виждаха групи затворници, които сечаха дървета, подкастряха клоните им, като досами водата ги свързваха със салове, които трябваше да бъдат влачени на буксир до пристанището в Сидней.

Вече се виждаха островите Пинчгът, Гоут, Кокъту и още няколко други, като някои от тях представляваха просто голи каменни хълмове. Брегът беше избутан още навътре, образувайки по-големи закътани заливи, между които и заливите Парсли и Фарм Коув. Китоловни кораби и други плавателни съдове стояха на котва в някои от тях, докато екипажите им ги ремонтираха.

Пристанището продължаваше на запад, като при устието на река Парамата се стесняваше, и платноходът навлезе в скалистия залив Сидней. На запад от мястото на закотвянето, върху един скалист връх, покрай дълги и тесни виещи се пътеки, бяха наредени порутени колиби. В това свърталище на крадците, от колонията работеха като проститутки някои от бившите затворнички. Официално, мястото се наричаше „Скалите“, но беше по-известно като „Бардака“.

В широко заслонен пристан стояха на котва плавателни съдове от всякакъв вид, а между тях сновяха помощни кораби, които се използваха за товарене и разтоварване на онези параходи, които не можеха да се доближат до кея поради плитките води. Други бяха вкарани в дока. Складове, магазинаж, сух док и корабостроителница заемаха брега, а навътре градът се беше разпрострял нагоре по склоновете на залива. Беше спретнат и приятен град, чиито улици бяха изпълнение магазини и малки работилници. Още по-нататък се виждаха къщи с незамазани греди и спретнати едноетажни фермерски сгради с добре поддържани дворове пред тях, заградени с жив плет и огради от колове.

Когато платното беше прибрано и котвата пусната, един от моряците закара лейтенанта с лодка до кея. Отдалече градът винаги напомняше на Оливър за английските пристанищни градове и крайморски графства, но от по-близо усещането му за нещо познато изчезваше напълно. Вместо плетове от бръшлян и лигуструм, тук имаше акациеви храсти, шумни пъстри папагали заменяха сипките и мушитрънчетата, а от всички страни се носеше характерният австралийски акцент.

Най вече разликата се чувстваше в светложълтите вълнени панталони на каторжниците. Част от тях работеха, други се движеха под строй по улиците, отивайки по задачи, като след някои от групите вървеше охрана. Оливър мина покрай една групичка от затворници, която кърпеше дупките на една улица. Каторжниците бяха с вериги на краката си, което говореше, че или са новопристигнали, или осъдени за по-леки престъпления.