Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

— Да, да, разбрах, че искаш да отидеш там. — Старецът се усмихна под мустак, сетне стана сериозен и замислено погледна младия мъж. — Ти си от хората, на които ще им хареса там, Дейвид. Мисля, че един ден ще имаш стопанство в Пустошта, защото Освен това, ти си от онези хора, които предприемат нещо, когато дадена идея се загнезди в съзнанието им. — Той въздъхна, вдигна тенджерата си и тромаво се изправи на крака. — Крайно време е да положа старите си кокали в одеяло.

— Ще ти помогна да се оправиш с коня — предложи Дейвид, като се изправи.

— Благодаря ти. Този кон може да създаде трудности, а и ще се нуждаем от светлина, за да не ни изрита, но в каруцата имам фенер.

Те тръгнаха към каруцата, минавайки през дърветата. Дейвид взе фенера, занесе го до огъня и го запали, сетне се върна до колата и помогна на стареца да впрегне коня. Докато затягаха сбруята, Дейвид изказа надежда, че в скоро време отново ще имат възможност да си поговорят.

— О, имаме още много неща да си говорим — увери го Франк. — Докато разговаряхме, се сетих за нещо, което може да е от полза и за двама ни. Ако искаш да работиш в стопанството през неделните дни, ще ти плащам по три шилинга на ден. Какво ще кажеш?

— Ами, изглежда ми прекалено щедро предложение за момента, Франк. Аз дотолкова нищо не разбирам от овце, че са ми много дори три фартинга, да не говорим за три шилинга.

— Ще се научиш, и ако не съм се излъгал в предположенията си, ти ще се справиш много по-бързо от когото и да било тук. Освен това, ще научиш неща, от които ще имаш полза, ако мислиш да ставаш овцевъд. Наближава времето да се появят и агнетата и за теб ще е много важно да се научиш какво да правиш с една овца, когато тя се агни. Освен това, ще бъдеш много полезен точно тогава, защото много от овцете се агнят едновременно и всеки човек е безценен.

— Нямам нищо против, но не виждам как бих могъл. Само докато стигна стопанството ти, част от деня ще е вече минала. А и ще трябва да се връщам в Парамата навреме, за да събера работниците си в понеделник сутринта.

— Това лесно може да бъде разрешено. От доста време си мисля да ходя при жената и синовете в събота вместо в неделя, което ще е по-добре за всички. Така ще започна да правя и на връщане през Парамата в събота вечер, можеш да ме чакаш и да дойдеш с мен до стопанството. В неделя вечер можеш да вземеш кон оттам и да се върнеш в Парамата, а някой от овчарите може да дойде с теб, за да го върне обратно.

Дейвид затегна веригата, после се обърна към стареца на бледата жълта светлина на фенера. По време на разговора им до огъня между двамата мъже се бе зародило едно истинско приятелство, но Дейвид чувстваше, че предложението, което овцевъдът му бе направил, го задължава много.

— Предложението ти е повече от любезно, Франк — каза му той, — но ми се струва, че си създаваш голямо главоболие с човек, който ще ти работи само един ден в седмицата.

— Зависи кой е този човек, Дейвид — отговори твърдо Франк. — Това ще бъде от полза и за двама ни и е нещо, което искам да направя. Стигнал съм онзи период в живота, когато човек може да си позволи да прави онова, което желае, а освен това… — той млъкна, сетне се засмя: — Странното е, че Пат и ти сте напълно различни един от друг, но в същото време си приличате много. Пат ми признава заслугата, че му помогнах да започне, а аз искам да направя същото и за теб.

Дейвид се поколеба, след което се съгласи.

— Добре, Франк. Няма нужда да ти казвам колко съм ти признателен, знаеш, че това ще е от голяма полза за мен.

— За двама ни — поправи го Франк. — И така, ще те чакам идната събота вечер в Парамата.

Двамата мъже си стиснаха ръце, след което Франк се качи тромаво в каруцата заедно с фенера. Возилото потегли и Дейвид гледаше как петното жълта светлина ставаше все по-малко. От физическа гледна точка, мислеше си Дейвид, той щеше да бъде на същото място, където бе прекарал предишните недели, но от друга страна, в резултат от запознанството си с Франк, правеше гигантска крачка към неизследваните земи на Пустошта.

Следващата събота, щом здрачът се спусна рано в края на един ветровит облачен зимен ден, Дейвид посрещна Франк на пътя в края на Парамата. Старецът се усмихваше щастливо и Дейвид беше също така доволен да го види отново. Те се поздравиха сърдечно и Дейвид сложи одеялото и другите си вещи зад седалката, качи се в каруцата и седна вътре.

Каруцата се движеше бързо по пътя, конят тичаше в тръс, а Франк разказваше перипетиите си. Бил сред осъдените на едни от първите кораби, изпратени да установят колония в Австралия, известни като Първа флота, пристигнали през лятото на 1788 година. Началните години били трудни, лоша реколта, корабите с продоволствия пристигали със закъснение и това причинило глад, както и недостиг на облекло и други стоки от първа необходимост.