Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

— Как е земята там, прилича ли на тукашната?

Франк поклати отрицателно глава и отговори, че там е по-сухо и растителността се различава от тази по бреговите области. Върху един акър земя могат да бъдат пасени по-малко овце, а и водата недостига. Пожари на тревните площи, наводнения и засушавания представляват потенциална заплаха, както и австралийските диви кучета динго. Но ако тези трудности бъдат превъзмогнати, това е отличен район за отглеждане на животни и стадата се умножават бързо.

Франк започна да разказва за Пустошта и за преживяванията си там. Здрачът вече се бе спуснал, когато той спря да говори, замисляйки се за момент. Сетне, когато светлината от огъня затрептя по покритото му с бръчки лице и бяла брада, той заговори отново, като се опитваше да предаде една по-абстрактна представа за Пустошта. Той не умееше да се изразява особено добре и търсеше думи, с които да опише красотата, необятността и въздействието, което Пустошта оказваше върху онези, които отиваха там.

— Така или иначе — продължи замислено той, втренчил поглед в огъня, — това е нещо, което стига до кръвта и костите ти. Що се отнася до мен, аз исках да остана там вечно, там да свърша дните си, и там да бъда погребан. Но жена ми мисли точно обратното, изглежда нещо й стана, а и синовете ми мислят като нея. Бяха още момчета, когато ги върнахме обратно, но те все така продължават да не искат да виждат нищо, което се различава от улиците на Сидней.

— А самотата? — подсети го Дейвид.

— Да, да, самотата, както и чувството да бъдеш съвсем сам. Има огромна разлика между двете. Освен това, изглежда хората, на които им харесва там, трябва да могат да погледнат себе си честно и открито и да останат доволни от това, което виждат. Каквато и да е причината, но моето семейство не можа да понесе живота там, и аз разбрах, че моя е отговорността да ги върна обратно. Така и направих.

— И продаде стопанството на приятел.

Франк изпи чая, кимвайки с глава.

— Продадох го на Пат Гарити, който работеше за мен още от съвсем млад. Синовете на моята плът са в Сидней, но синът на моята душа е Пат. Той нарича мястото Уайамба и засега това стопанство е най-голямото в Австралия. Има жена и деца и за него работят доста скотовъди, които харесват живота в Пустошта.

— В такъв случай изглежда, че неговата жена и децата му харесват живота там.

— Естествено — отвърна Франк развеселено. — Жена му, Майра, е от аборигените и много помага на Пат. Заедно те могат да се справят с избягали затворници или какъвто и да е друг проблем, който би могъл да възникне.

— Значи има избягали каторжници в Пустошта?

— Те не скитат много по онези земи, защото обикновено разбойниците обичат да са близо до проститутките и рома, а и не са от онези хора, на които би им харесвало да живеят там. Но има случаи, когато ходят там, убиват овчари и им задигат стадата. Има и такива, които изчезват в Пустошта, умират я от жажда, я от глад, а други направо полудяват.

— Откъде започва Пустошта, Франк?

— Зависи кого питаш. Повечето хора ще кажат на запад от Батхърст, но според мен започва далеч по на запад оттам. Има голяма река, която аборигените наричат Кобдогла, което ще рече земята на изобилието или нещо подобно. Аз бих казал, че когато човек стигне до река Кобдогла, вече е в Пустошта, защото се намира в места, където нещата са различни. Например това сигурно е единствената река, която тече обърната с дъното нагоре.

— С дъното нагоре? — повтори Дейвид през смях.

Франк се засмя, клатейки глава.

— Ако някога я видиш, ще разбереш какво имам предвид. Това трябва да е най-калната река в света.

Разговорът продължи и Дейвид ставаше все по-омаян и по-омагьосан от огромната земя на запад. Отдалечеността и изолираността й, както и от другите й характеристики, които хората разглеждаха като недостатъци, но за него бяха предимства. Докато възрастният овчар говореше, в гласа му се долавяше изпълнено с копнеж желание да се върне там, и това беше чувство, което Дейвид можеше да разбере. Дейвид придоби увереност, че става въпрос наистина за място, където би могъл да създаде едно ново бъдеще за себе си, оставяйки миналото зад гърба си.

Стана късно и двамата мъже се умълчаха. Дейвид разбърка въглените и хвърли съчки върху тях. Дървото запращя, когато се запали, прогонвайки мрака с пръстен от светлина.

— Ще ми се да имам стопанство с овце там, Франк — каза тихо Дейвид. — Желая това най-много от всичко, което съм искал през живота си.