Мишел Уелбек - Възможност за остров

Неуспешните продажби вероятно се дължаха на посредствената музика; тя едва напомняше рап, бях се задоволил само да семплирам скечовете си в стил drum and bass с тук-там по някой вокал — Джамел Дебуз участваше в един от хоровете. Все пак бях написал едно оригинално парче: „Заври го в негърския гъз“, от което бях доста доволен: „заври“ се римуваше ту с „пари“, ту с „игри“; а „гъз“ със „земетръс“ и „лъскам“, имаше добри lyrics 45 45 Текстове на песни (англ.). — Б.пр. , поддаващи се на многопластов прочит — журналистът от „Радикал Хип-Хоп“, който рапираше вкъщи, без да го съобщава на редакцията, видимо беше впечатлен и в статията си дори ме сравни с Морис Сев 46 46 Сев, Морис (1501–1564) — френски поет. — Б.пр. . Потенциално това си беше хит и имах добра реклама; жалко все пак, че музиката не беше на същото ниво. Бяха ми казали много хубави неща за някакъв независим продуцент, Бертран Батасуна, който пускаше дискове със съмнителен лейбъл, никъде не можеха да се намерят и може би за това ги смятаха за култови; бях горчиво разочарован. Този тип не само беше абсолютно творческо бездарие — по време на записите дремеше на мокета и пърдеше на всеки четвърт час, — но като личност беше крайно неприятен, истински нацист — впоследствие разбрах, че действително членувал във FANE 47 47 Федерация за националистично и европейско действие — френска политическа организация с неонацистка ориентация. — Б.пр. . Слава Богу не му плащаха добре, но ако това бе всичко, което „Върджън“ можеше да ми предложи като „нови френски дарования“, наистина си заслужаваха да бъдат лапнати от „Би Ем Джи“. Ако бяхме взели Голдман или Обиспо, както правят всички, сега нямаше да сме в това положение, казах в крайна сметка на директора на „Върджън“, който ми отговори с продължителна въздишка; бил съгласен с мен, предишният му проект с Батасуна, един хорал от пиренейски овци, семплиран с хардкор техно, се оказал страхотен финансов провал. Но така е, имал фиксиран бюджет, не можел да поеме отговорност за превишаването му, трябвало да се обърне към седалището на групата в Ню Джърси; с една дума, отказах се. Няма кой да ви помогне.

Иначе, престоят ми в Париж по време на записа беше почти приятен. Бях настанен в „Лутеция“, което ми напомни за Франсис Бланш, Комендатурата 48 48 В хотел „Лутеция“ от 1940 до 1944 г. се е помещавала германската комендатура. — Б.пр. , с една дума, за хубавите ми години, когато бях пламенен, изпълнен с ненавист и имах бъдеще. За да заспя, всяка вечер препрочитах Агата Кристи, най-вече ранните й произведения, последните й книги ме бяха потресли. „Безкрайна нощ“ ме потапяше в трескава тъга и винаги плачех в края на „Завесата: Последният случай на Поаро“, когато четях последните фрази на прощалното писмо на Поаро до Хейстингс:

„Сега обаче съм смирен и отговарям като малко дете: «Не знам…»

Сбогом, скъпи приятелю. Изхвърлих ампулите с амилнитрин от нощното ми шкафче. Предпочитам да се оставя в ръцете на Бога. Дано неговото наказание или милост дойдат по-скоро!

Повече никога няма да ловуваме заедно, драги приятелю. За първи път бяхме на лов тук в Стайлс. И пак в Стайлс вероятно ще приключим с последния ни лов.

Колко щастливи дни преживяхме!

Да, това наистина бяха щастливи дни…“

Освен „Кирие Елейсон“ от „Меса в си“ и може би адажиото на Барбър, не виждах какво може да ме доведе до подобно състояние. Недъгът, болестта, забравата, да, те бяха реални . Но никой преди Агата Кристи не бе успял да нарисува така разтърсващо тъгата от физическата разруха, постепенната загуба на всичко, което придава смисъл и радост на живота; и никой след нея не е могъл да я достигне. За няколко дни дори имах желание да започна истинска кариера, да правя сериозни неща. В такова разположение на духа телефонирах на Венсан Грейсамер, художника елоимит; той се зарадва и се уговорихме да пийнем нещо още същата вечер.

Пристигнах с десет минути закъснение в бирарията на „Порт дьо Версай“, където си бяхме определили среща. Той стана и ми махна с ръка. Асоциациите за борба със сектите предупреждават, че не трябва да се доверяваме на благоприятното впечатление от първите контакти или от началните курсове, при които е твърде възможно да се прикрият вредните аспекти на доктрината. Но досега не виждах къде може да се крие измамата — този тип например изглеждаше съвсем нормален. Малко интровертен, да, безспорно твърде самотен, но не повече от мен. Той се изразяваше просто и непосредствено.