Хенри Торо - Живот без принцип. Избрани произведения

Към края на август или в началото на септември иде ред на още едно изтъняване на ябълковата реколта, когато земята бива засипвана от обрулени ябълки — това става най-вече при силни ветрове подир дъжд. В някои овощни градини могат да се видят до две трети от ябълките на земята, още твърди и зелени, нападали в кръг около дърветата или по наклонените места, изтъркаляни чак долу в подножието на склона. Това са зловредни ветрове, които никому нищо добро не довяват. На длъж и шир из страната хората събират обрулените ябълки, превръщайки ги в евтина плънка за първите ябълкови пайове.

През октомври, когато листата опадат, ябълките ясно се открояват на дърветата. Една година видях в съседен град ябълкови дървета, дотолкова отрупани с плод, колкото не помня да съм виждал преди — малки жълти ябълки, надвиснали над пътя. Клоните изящно се огъваха под тежестта им, та дърветата напомняха тръни и цялостният им изглед се променяше. Дори най-високите клони, наместо да са изправени нагоре, се бяха разперили и тегнеха във всички посоки, а ниските бяха намерили тъй много подпори, че цялото дърво заприличваше на изображение на индийска смокиня. Както се казва в един стар английски ръкопис: „Колкото повече ябълки роди дървото, толкова повече то се свежда към людете.“

Безспорно ябълката е най-прекрасният плод. Нека принадлежи на най-красивите, на първите във всичко. И това да бъде „пазарната“ й цена.

Между пети и петнадесети октомври виждам под дърветата наредени бъчонки. Да кажем, че се разговоря с някого, комуто е възложено да подбере само бъчонките с най-хубавите ябълки. Той по няколко пъти преобръща в ръце поочуканите, преди да ги хвърли настрани. Ако трябваше да му кажа каквото ми минава през ум, щях да му обясня, че всяка ябълка, която е държал, е вече очукана, понеже той е изтрил прашеца й и с него цялата й благотворна божественост. Хладните вечери принуждават фермерите да побързат с брането, та накрая виждам само тук-там стълби, подпрени на дърветата.

Щеше да е добре, ако приемахме тия дарове с повече радост и признателност, а не смятахме за достатъчно само да насипем пресен тор около дърветата. Някои стари английски обичаи биха могли поне малко да ни помогнат. Намирам ги описани най-вече в „Народни старини“ от Бранд. Оказва се, че „на Бъдни вечер девънширските стопани и техните работници вземат голяма купа със сайдер, в която плува парче препечен хляб, тържествено я отнасят в овощната градина, където с празничен обред приветстват ябълковите дървета, та през следващата година да родят богато“. Обредът се състои в следното: „напръскват корените на дървото със сайдер, слагат парченца от препечения хляб върху клоните“, сетне „застават в кръг около най-плододайното дърво в градината и три пъти последователно вдигат ето тая наздравица:

Също тъй в някои части на Англия в навечерието на Нова година практикували тъй нареченото „сурвакане на ябълките“. Група момчета обикаляли овощните градини, нареждали се в кръг около ябълковите дървета и повтаряли следната благословия:

„Сетне крещят в хор, а едно от момчетата им приглася на кравешки рог. По време на тоя обред всички шибат овошките с пръчки.“ Това се нарича „гощаване“ на дърветата и според някои е „остатък от езическите жертвоприношения в чест на Помона“.

Херик пише:

Нашите поети имат по-голямо основание да възпяват сайдера, отколкото виното, ала е нужно да запеят по-добре от англичаните, че инак не ще сторят чест на музата си.

Толкова за „по-питомните ябълкови дървета или urbaniores“, както ги нарича Плиний. Предпочитам по което и да е време на годината да вървя из старите градини с неприсаждани, най-неравномерно израсли ябълкови дървета: на места две дървета прилепнали едно до друго, а редиците толкова криви, та човек би помислил не само, че са поникнали, докато стопанинът е спял, ами направо, че ги е садил в сомнамбулно състояние. Редиците от култивирани дървета никога не биха ме примамили да се скитам тъй из тях. Но уви! Сега говоря не толкова по непосредствени впечатления, колкото по памет — такива опустошения бяха извършени!