Хенри Торо - Живот без принцип. Избрани произведения

Птичите гнезда по боровинките, храстите и дърветата са вече пълни с увехнали листа. Тъй много са нападали в гората, че катерица не може да притича подир търкулнал се орех, без да бъде чута. Момченца събират по улиците есенни листа, та дори и само заради удоволствието да докосват чистата им, трошлива тъкан. Някои се престарават да пометат пътеките пред къщи до последния листец и сетне зачакват следващия полъх на вятъра да ги застеле с нови есенни трофеи. Повърхността на блатата е тъй плътно покрита, че Lycopodium lucidulum изглежда някак по-зелен на тоя фон. Навътре в гората листата полузакриват езерата с дължина три-четири рода. Оня ден едва успях да намеря един инак добре познат ми извор, та първоначално помислих, че е пресъхнал — целият бе скрит под прясно нападали листа; като отмахнах листата, сякаш нов извор избликна, все едно с Ароновата пръчка бях докоснал земята. Прогизналите участъци около блатата изглеждат сухи поради нападалите отгоре им листа. Веднъж, като правех измерванията си край едно блато, сметнал, че стъпвам на твърда почва под листата, се озовах сред повече от фут дълбока вода.

Отида ли на реката в деня след най-големия листопад, сиреч на седемнадесети, обикновено намирам лодката си покрита цялата — от дъното до седалките — със златистите листа на върбата, под която е вързана, и тръгвам да греба с шумолящ под нозете ми листен товар. Изпразня ли я, утре ще бъде отново пълна. За мен листата не са боклук, който трябва да бъде пометен, а гледам на тях като на рогозки, подходящи за пода на моята карета. В обраслото с гори устие на Асабит цели флотилии листа се носят по водната повърхност към морето, оставяйки все пак известно разстояние помежду си, ала малко по-нататък, досами брега, стават по-плътни от пяна и скриват напълно водата на около един род обхват под елшите, кленовете и храстите — още съвсем леки и сухи, без ни една отпусната фибра; а достигнат ли някоя камениста извивка, където ги среща и спира утринният вятър, те образуват плътен широк полумесец напряко през реката. Обърна ли носа на лодката към тях и образувалата се вълна ги увлече, как само приятно зашумоляват тия сухи шумки, отърквайки се една в друга! Разклащането им открива за миг водната повърхност. Шумоленето им издава всяко движение на горската костенурка по брега. А надигне ли се вятър, чувам дори да съм по средата на речното корито как с шумолене политат във вихъра му. По-нагоре по течението те бавно кръжат из големите речни въртопи като „Сведените ели“ например, където водата е дълбока и тегли към брега.

Ако се случи такъв ден, когато водата е съвсем спокойна и преливаща от отражения, бавно следобед да греба по главния ръкав и след като завия по Асабит, да достигна някое тихо заливче, неочаквано се оказвам обкръжен от милиарди листа: мои спътници, които имат същата цел — или липса на цел — като мен. Каква само гигантска флотилия от пръснати листни ладии, сред които греба в тихия речен залив — краищата на всяка една слънцето умело е извило нагоре, всяка жилка е като здраво смърчово ребро: сякаш кожени лодки от най-различен вид, сред които навярно е и Хароновата, всички с повдигнати носове и кърми като внушителните, едва поклащащи се по мудното течение плавателни съдове на древните; сякаш огромни флотилии като китайските гъстоизпълнени корабни поселища, каквито виждаме по големите пристанищни тържища, все едно неочаквано приближаваме някой Ню Йорк или Гуанджоу. А как внимателно всяка една е била спусната на вода! Все още срещу тях не е било използвано никакво насилие, макар че при спускането им навярно доста сърца са се разтуптели. Често пъстропери патици, тия прекрасни горски създания, идват да поплават сред пъстроцветните листа — един друг, още по-благороден вид барки.

А какви само благотворни питиета са на разположение в блатата сега! Какви силни и богати лековити аромати се носят от гниещите листа! Сипейки се връз прясно изсъхналите треви и листа, изпълвайки излаците и канавките, където те чисти и вкоравени са нападали, дъждът скоро ще ги превърне в чайове — зелени, черни, кафяви, жълти, чайове по-силни или по-слаби, достатъчни да предразположат цялата Природа към сладка приказка. Дали ще ги пием или не сега, когато силата им още не е преминала, тия листа, изсушени на медните тави на Природата, са придобили тъй чисти и нежни разцветки, че биха достигнали славата на ориенталските чайове.

Как само са размесени видовете — дъб, клен, кестен, бреза! Ала Природата съвсем не е претрупана с листа — тя е чудесна икономка и знае как да ги стопанисва. Помислете само каква огромна родитба ежегодно се изсипва връз земята! В това се и състои голямата реколта на една година, от която зърнената е само част. Сега дърветата връщат на земята с лихвите каквото са взели от нея. Отбиват от цената. На път са да увеличат плътността на почвата с дебелината на листо. Това е красивият начин, по който Природата си набавя тор, докато аз се пазаря с тоя или оня за цената на сярата и на доставката й. Всички забогатяваме от гниенето на листата. Те ме интересуват повече от английската трева или царевичната реколта. Подготвят девствена почва за бъдещите царевични поля и гори, от които земята крепне. Поддържат плодовитостта на родните ни простори.