Хенри Торо - Живот без принцип. Избрани произведения

В голямата си част разкошът и тъй наречените удобства не само не са необходими, но са същински препятствия за усъвършенстването на човечеството. Мъдреците винаги са живели по-просто и по-оскъдно дори от бедняците. Никой не е бил външно по-беден и вътрешно по-богат от древните китайски, индийски, персийски и гръцки мъдреци. Малко знаем за тях. Забележително е, че и толкова знаем. Същото важи и за реформаторите и благодетелите от по-късни времена. Можеш да бъдеш безпристрастен и мъдър наблюдател на човешкия живот само от позиция, която бих нарекъл доброволна бедност. Животът в разкош ражда единствено разкош, без значение дали в селското стопанство, търговията, литературата или изкуството. В наше време има професори по философия, но не и философи. Лекциите върху истината изместват живота с истината. Да бъдеш философ не означава просто да имаш проницателна мисъл, нито дори да основеш школа, а да обичаш мъдростта дотолкова, че да живееш според нейните повели — просто, независимо, възвишено и с вяра. Означава да разрешиш някои от проблемите на живота не само теоретически, но и практически. Успехът на големите учени и мислители най-често напомня успеха на придворния, а не тоя на краля или героя. Те се задоволяват да живеят постарому, тъй както са живели бащите им, без да сложат началото на по-извисен клон от човешкия род. Защо се изражда човечеството? Защо запада семейството? Каква е същината на разкоша, който обезсилва и унищожава народите? Сигурни ли сме, че той не е проникнал и в свободния ни живот? Философът изпреварва своето време дори и с външната страна на живота си. Той не се храни, подслонява, облича и топли като съвременниците си. Може ли да е философ и да не поддържа телесната си топлина с по-съвършени средства от обикновените хора?

След като се е стоплил по начините, които описах, какво още му трябва на човек? Още от същата топлина? Не. По-обилна и питателна храна ли, по-голяма и красива къща, по-изискано и разнообразно облекло или по-многобройни, неугасващи и жарки огньове? Не, щом си подсигури необходимото за живот, човек има и друг избор освен да трупа излишества — вече освободен от черния труд, да се хвърли стремглаво в живота. Ако почвата се окаже подходяща и семето пусне в нея корени, сетне то лесно ще я пробие със стъблото си. Защо човек пуска такива дълбоки корени в земята, ако не за да се въздигне към небето? Благородните растения се ценят заради плодовете, които дават високо над земята 115 115 Според Олкот храната на човека трябва да е не просто растителна, а да се състои от такива растителни видове, които избуяват нависоко към слънцето — Б.пр. , на слънце и въздух, а не като обикновените, които се отглеждат само заради корените, а отгоре често биват подрязвани, та трудно може да се разбере как цъфтят.

Нямам намерение да предписвам правила на силните и мъжествени натури, които могат да се справят с всяко положение, било в рая или в ада, които строят по-великолепно и харчат по-щедро дори от най-богатите, без при това ни най-малко да се ощетяват и без да знаят откъде идват средствата им за живот — ако, разбира се, такива люде съществуват, а не са само плод на мечти; няма да поучавам и ония, които черпят увереност и вдъхновение от настоящето такова, каквото е, и бдят над него нежно и всеотдайно като влюбени — до известна степен включвам и себе си в това число; не ще наставлявам и людете, които при всякакви обстоятелства се чувстват на мястото си — те най-добре си знаят дали е така. Обръщам се най-вече към масата недоволни, които напразно оплакват било участта си, било лошите времена, след като могат да ги подобрят. А най-неудържимо и безутешно хленчат тия, които твърдят, че изпълнявали дълга си. Обръщам се и към богатите на вид, ала всъщност най-ужасяващо бедните, които са натрупали имане, но не знаят нито как да го използват, нито как да се отърват от него и тъй сами са си надянали златни и сребърни окови.

Опитам ли да разкажа как ми се е искало да живея преди години, навярно ще изненадам читателите, частично запознати с действителната ми житейска история, и положително ще озадача ония, които не знаят нищичко от нея. Затова ще се спра само на някои от най-съкровените си начинания.

Във всяко годишно време, във всеки час на деня и нощта съм се стремял да сграбчвам мига и да го отмятам с чертичка в собствения си календар, да будувам при срещата на двете вековечности 116 116 Томас Карлайл, „За героите, култа към героите и героичното в историята“ (1841), лекция V — „Един живот — проблясък във времето помежду две вековечности“ — Б.пр. — миналото и бъдещето, — осъществявана само в настоящето, да бъда винаги нащрек. Ще ме извините за някои неясноти, но колкото и да не искам да пазя тайни, те са в самата същност на моите занимания, различни от повечето други. Бих се радвал да разкажа всичко, което знам за тях, и никога не ще напиша на вратата си: „Вход забранен!“.