Джулиан Барнс: Шумът на времето

Самият той никога нямаше да бъде толкова светски човек. Липсваше му самоувереност, а може би и интерес. Не харесваше изтънчените ястия и не носеше на пиене. През студентските години, когато нещата се преосмисляха и претворяваха, преди Партията да поеме пълен контрол над всичко, и той като повечето студенти

философстваше със замах по теми, от които си нямаше понятие. Така например сексуалният въпрос трябваше да бьде преосмислен, след като старите нрави си бяха отишли завинаги; и някой предложи теорията за „чашата вода“. Сексуалният акт, твърдяха младите много-знайковци, е точно като да изпиеш чаша вода: когато си жаден, пиеш; когато изпитваш желание, правиш секс.

Той нямаше нищо против тази система, макар че въпросът бе дали жените са толкова желаещи, колкото и желани. Някои бяха, други не. Но аналогията стигаше само дотам. Една чаша вода не обвързва сърцето.

А и Таня вече бе влязла в живота му.

Когато обявяваше за пореден път намерението си да заживее при Юргенсен, родителите му вероятно допускаха, че протестира срещу ограниченията на семейството - дори на самото детство. Сега, когато си мислеше за това, не бе толкова сигурен за причините. Имаше нещо странно, нещо дълбоко сбъркано в онази тяхна дача в имението Ириновка. Като всяко дете той приемаше нещата за нормални, докато не му кажеха друго. Така че едва когато чу възрастните да обсъждат подигравателно къщата, той разбра, че всичко в нея е несъразмерно. Стаите бяха огромни, а прозорците много малки. Помещение от петдесет квадратни метра имаше само едно тясно прозорче. Възрастните смятаха, че строителите са объркали сметките, заменяйки метрите със сантиметри и обратно. Но веднъж забелязан, ефектът беше потискащ за едно малко момче. Къщата сякаш беше създадена за най-мрачните сънища. Може би точно от това беше искал да избяга.

Те винаги идваха посред нощ. И за да не го измъкнат от апартамента по пижама или да го принудят да се облича пред някой презрително равнодушен служител на НКВД, той си лягаше напълно облечен върху завивките с подредено куфарче на пода до него. Почти не мигваше, само лежеше и си представяше най-лошите неща, които може да роди човешкото въображение. Безпокойството му пък държеше и Нита будна. Лежаха и се преструваха на заспали; преструваха се, че не чуват и не подушват ужаса на другия. Един от най-упоритите му кошмари бе, че НКВД ще им отнеме Галя и ще я настани - ако има късмет - в специално сиропиталище за деца на народни врагове. Там щяха да й дадат ново име и нов характер; там щеше да се превърне в образцова съветска гражданка, мъничко слънчогледче, вдигнало лице към великото слънце, наречено Сталин. Затова той предложи да прекара тия неизбежно безсънни часове отвън, на площадката до асансьора. Нита твърдо държеше да останат заедно в тази навярно последна нощ. Но това бе един от редките случаи, когато той надделя.

През първата нощ до асансьора той бе решил да не пуши. В куфарчето имаше три пакета „Казбек“ и те щяха да му трябват, когато почнеха разпитите. И в ареста, ако се стигнеше дотам. Удържа на това решение през първите две нощи. И после му хрумна: ами ако му конфискуваха цигарите веднага щом влезеше в Големия дом? Ами ако нямаше разпит или беше съвсем кратък? Може би просто щяха да сложат лист хартия пред него и да му наредят да подпише. Ами ако... Умът му не посмя да прекрачи по-нататък. Но при всеки от тези случаи цигарите щяха да са ненужни.

И тъй, вече не виждаше причина да не пуши.

Затова пушеше.

Погледна цигарата „Казбек“ между пръстите си. Веднъж Малко бе отбелязал със симпатия и дори възхищение, че ръцете му са малки и „неклавирни“. Бе казал още, вече без възхищение, че не репетира достатъчно. Въпросът бе кой какво разбира под „достатъчно“. Той репетираше колкото трябва. А Малко да си гледа партитурите и палката.

На шестнайсет години той се възстановяваше от туберкулоза в един кримски санаториум. С Таня бяха връстници и имаха една и съща дата на раждане, само че с малка разлика: той беше роден на 25 септември по нов стил, тя на 25 септември по стар стил. Тази синхро-ничност предопределяше връзката им; или, другояче казано, те бяха създадени един за друг. Татяна Гливен-ко, късо подстригана и закопняла за живот като него. Това бе първата любов, с цялата й привидна простота и цялата й съдбовност. Сестра му Маруся, която го наглеждаше, се беше раздрънкала пред майка им. В следващото писмо София Василиевна предупреди сина си да се пази от това непознато момиче, от тази връзка -всъщност от всякакви връзки. А той, с цялата си шест-найсетгодишна самонадеяност, писмено обясни на майка си принципите на свободната любов. Как всички трябва да бъдат свободни да се обичат както желаят; как плътската любов трае съвсем кратко; как половете са напълно еднакви; как бракът трябва да бъде премахнат като институция, но ако продължи да съществува, жената има пълното право на извънбрачна връзка, стига да пожелае, а ако след това поиска развод, мъжът трябва да го приеме и да поеме вината; но при все това и въпреки всичко децата са свещени.