Синтия Озик - Месията от Стокхолм

— Ако варваринът посмее — предупредително рече доктор Еклунд, — той ще си плати.

— Аз ли съм варваринът? Аз ли ще плащам? — изкрещя Ларш.

— В крайна сметка, ако ти желаеш това — кривата златна уста на Хайди бе скрита във възглавницата и, — ще бъдеш компенсиран.

— Сега ще ти покажа как ще бъда компенсиран, сега ще ти го покажа — и той замахна с ръка във връхлитащата буря, със свити пръсти, готови да дерат, без да докосне потъмнелите от присмех искрящи очи на Адела — как искаше да ги издере, да ги изтръгне с ноктите си, да я блъсне по енергично движещата се глава като на гълъб, как искаше да я укроти, да плячкоса лицето и; как само си бе играла тя с него, как бе закривала окото на баща му, как го бе направила сирак, как се бе присмивала на автора на „Месията“ и го бе изличила… Вместо всичко това, той се пресегна да грабне една малка клечка: една от кибритените клечки на доктор Еклунд върху малката масичка в задната стая, изпусната до основата на месинговата амфора.

Първата не му свърши работа. Връхчето и бе обгоряло, беше палена. Цялата маса беше обсипана с тези изгорели малки клечици. Той намери една нова, неизползвана и я драсна в гърлото на месинговата амфора, загледан в островърхия пламък, който лумна от нея като пламъка от ноздрите на някакво страшилище. Съдът се разтърси, зафуча, сякаш издаваше вой, сякаш някакъв нечестив звяр се тресеше вътре, блъскаше се във вътрешните стени, умиращ сред ревове.

Адела бе на пода — пребита, рухнала, смазана. Той не я бе докоснал дори съвсем леко с малкото си пръстче. Ала нейната глава се бе извъртяла: надлъжните бръчки се бяха сменили в горчив хоризонтален знак за равенство. Носът и с птичата костица течеше.

— На ви сега вашия жрец, нали го нарекохте жрец…

— Вода, залей я с вода! — изкомандва доктор Еклунд.

Но Хайди вече се беше катапултирала от койката си към чайника върху печката и изливаше вода в пламтящото гърло на месинговата амфора. Огънят се съпротивляваше и не искаше да отстъпи, островърхият пламък се издигаше по-нависоко, фученето още по-силно гъргореше, съдът не спираше да трака и ври, блъскаше се в малката масичка, играеше върху нея като зъл дух. С подскоци стигна до ръба на масата и се тресна на земята на няколко сантиметра от купчинката, която представляваше Адела.

— Книжарницата ми! Цялата сграда може да се подпали, о, Господи!

— Действай! Пази си косата! Стой настрани! — С методична грубост доктор Еклунд изрита с капитанската си обувка Адела, за да я накара да се търколи встрани.

Тя се претърколи със стон.

— Тихо, пази тишина, не можеш ли? Уле, пак го напълни, напълни го — и Хайди подаде чайника на доктор Еклунд, а през това време тъпчеше едрите изгорени зелеви листа, които изпълзяваха от месинговата амфора — набръчкани черни листове с нежно надиплени на рюш къдрици, които пламтяха в червено — Ето, става, пак го напълни…

Месинговата амфора беше почерняла по ръба на отвора: поклащаше се, цвъртеше, издъхваше — и не спираше да пуши. От потоците, които се лееха по стените и, се вдигаше пара сред пепелта. Пушекът се щураше навсякъде.

Хайди махаше като с млатило пред очите си с парче от ръкава си.

— Ти ни навря в кратера на вулкан! С толкова злоба! Умопобъркан!

Доктор Еклунд хладно каза:

— Палеж.

— Щеше да ни изпържиш!

Адела откъм пода промърмори:

— Нали ви казах, че той е готов да направи всичко…

— Фалшификат — рече Ларш.

— Точно ти си човекът, който фалшифицира баща си, не е ли така? Бежанец шарлатанин! Присмял се хърбел на щърбел.

— Варварин. — Доктор Еклунд се изплю в почернялата амфора: отвътре като кихавица изскочи пара. — Аз съм могъл да го направя, така ли? Аз ли, аз? Направил го е някой серафим! Идиотщина — как мога аз да го направя? Създателят е инстинктът! Преображение — в това ли вярваш? Че един заговор може да роди шедьовъра? Ти го разгледа, ти го видя! Мислиш, че онова, което е родено велико, може да бъде плод на съучастие в престъплението ли? Как? Как — без гения на онзи мъртъв мъж? Кое би могло да осигури възможност за такова изпълнение? — В този момент пушекът го докопа, морският капитан се превърна в китайски мандарин, завладян от някакъв напластен език, който се преливаше в могъщи форми, той бе повален от шумна и продължителна кашлица. Кашляше, пребледнял целият. — Нима си мислиш, че има някакво магическо око, което пада от небето, за да носи вдъхновение? Варварино, къде го има това око?

— Госпожо Еклунд — обърна се към Хайди Ларш, — то не е само книжарницата, нали? В семейния бизнес има и друго, освен книжарницата. — Краката му се плакнеха в локви, усещаше се напоен от пушек. — Не е само довеждане на хора и извеждане на хора, не е дори приемане на хора, това е най-учудващото. Ти мен ме прибра и фактически още от самото начало ме улови на въдицата си. Банда мошеници, това не ме интересува — но не това е семейният ви бизнес. Вие искате да конкурирате Бога, това е цялата работа.