Лора Лазар - Веселото гробище

- Докторът къде е?

- Спи. Случило ли се е нещо?

- Докторът да става! Вампора е ранен... Да приготви линейката...

- Сега...

Балабана едва влачеше приятеля си след изчезването на Траян. Емилия ги чакаше пред отворената врата на медицинския пункт. Бе по прозирен халат. Тя помогна на Балабана да вкарат ранения вътре.

- Къде е докторът?

- Сега ще дойде... - спокойно отговори медицинската сестра.

- Викай го по-бързо! - нетърпеливо каза горският, защото Вампора изпъшка.

- Ще дойде всеки момент.

Тя внимателно свали превръзката от главата на ранения и я хвърли в кошчето. Проми раната и каза:

- Докторът няма да помогне много.

- Защо? - уплаши се Балабана.

- Ще умирам ли? - обади се и Вампора.

- Не - усмихна се Емилия. - Но ще трябва хирург да види раната.

В лечебницата влезе доктор Дарев. Потръпна с рамене, преди да се приближи до Вампора.

- Студено ли ти е? - изненада се горският.

- Тресе ме - отвърна фелдшерът, докато преглеждаше главата на кмета. - Ту ми е студено, ту - горещо... Някакъв летен вирус съм пипнал...

- Затова ли си с дълъг ръкав? - попита го горският.

- Ако не ме е срам, и одеяло ще наметна отгоре си.

- Как е, докторе? - попита припряно Вампора.

- Ще те шият колегите - отговори Дарев. - Сега ще ти бия инжекция, за да спра кървенето и отиваш в града.

- Няма ли ти да го закараш? - обади се Емилия.

- Не мога - поклати глава докторът. - Ръцете ми треперят... Не смея да рискувам...

- Ще се обадя да изпратят друга линейка - каза медицинската сестра.

- Няма как да стане! - надигна се поуспокоен Вампора. - Докато дойде линейка, ще съмне...

- Прав си - подкрепи го и Балабана.

- Ще отидем с нивата - реши раненият и подаде ключовете на приятеля си.

- Какво е станало с теб? - попита доктор Дарев.

- Един циганин стреля по мен - излъга Вампора. - На Темното езеро хвърляше гранати, за да избие рибата.

- Не е ли блато? - обади се Емилия.

- Някой го излъгал, че има балканска пъстърва - направи опит да се усмихне кметът.

- Явно не сте го хванали - поклати глава медицинската сестра.

- Балабана стреля, но не го улучи.

- Трябва да се обадя в полицията - категорично каза докторът.

- Защо? - наежи се Балабана.

- Задължени сме да докладваме при огнестрелна рана.

- Недей, докторе, моля те! - шепнешком каза кметът.

- Няма друг начин - спокойно му обясни Дарев. - Ти трябва да влезеш в болница. Колегите веднага ще разберат.

- Утре.

- Сега ще се обадя - каза докторът и отново започна да трепери.

Двигателят изпърпори и нивата спря. Балабана отново опита да запали, но не успя.

- Дотук бяхме! - измърмори той.

- Защо? - попита Траян, който седеше също на предната седалка.

- Няма бензин.

- Какво ще правим сега? - обърна се Траян назад, но Вампора бе в унес.

- До разклона има петдесетина метра - каза горският. - Ще спрем някоя кола.

- Няма кой да спре на трима мъже - поклати глава младежът. - Ако бяхме взели медицинската сестра...

- Като видят пушките, ще спрат - категорично отсече горският. - А тази жена е забранена територия за теб!

- Така си мислиш - нехайно отвърна Траян.

- И докторът ще те подгони с пушката!

- Ако му стиска! - засмя се Траян. - Видя ли го как трепери?

- Но не от страх, Софиянецо.

Събудиха Вампора и го подкрепяха, за да може да върви. На главния път оставиха ранения да легне на банкета, а те размахаха пушки срещу слизащите по баира тирове. Шофьорите им отговаряха с продължителни клаксони, заобикаляха ги, но никой не спря. Не мина нито една лека кола.

Траян нервно пушеше. От време на време поглеждаше Вампора, който спеше. Младежът дори си свали якето и покри ранения.

- Дано докторът да се е обадил в полицията - сети се Траян.

- Защо ни е полиция? - изсумтя горският.

- Полицаите бързо ще повикат линейка.

Позна.

След четиридесет минути двамата бяха заслепени от дългите светлини на автомобили, който идваха право срещу тях. Балабана и Траян закриха с ръце очите си. Когато се включиха късите светлини, те успяха да различат две патрулни коли, които рязко спряха пред тях. Полицаите излязоха от автомобилите и извикаха:

- Горе ръцете! Хвърлете оръжието!

Балабана и Траян изпълниха нарежданията. Полицаите ги обискираха и им сложиха белезници. Един от полицаите сръга Балабана, който изпъшка:

- Ребрата ми...

- Не съм те докоснал - развика се полицаят.

- Умирам от болка... - приви се горският на две.

Двама полицаи го пъхнаха в първата патрулка.

- Защо ни арестувате? - ядоса се Траян.