Лора Лазар - Веселото гробище

Балабана се обади на жена си и тръгнаха да вземат Софиянеца. На леля Бенда разказаха всичко. Поне да знае, ако не се върнат. Но тя не беше съгласна да идва Траян с тях. Въпреки това възрастните мъже го събудиха.

- Колко е часът? - попита той.

- Наближава полунощ.

- Какво? - неочаквано бързо скочи младежът и започна трескаво да се облича. - Закъснях! Закъснях!

- Среща ли имаш? - попита Вампора.

- Аха.

- Че нали Мазачо те е гонил с пушката!

- Не се навирай там, където не те искат! - посъветва го и Балабана.

- Вие какво правите тук? - едва сега се сети да попита Траян. После се дръпна назад и размаха ръце пред себе си: - Не, не, не! Повече дупки няма да копая!

- Не става въпрос за това - тихо каза Вампора и излезе, последван от Балабана.

Траян ги настигна на бегом едва в края на селото. Носеше кама, която баба Бенда изрови от един скрин. Шепнешком му обясниха плана и продължиха да вървят един зад друг. Младежът бе заставен да върви зад Вампора и пред Балабана.

Когато навлязоха в Орташкото дере откъм северния край, нощта отдавна бе полегнала там. От време на време се чуваше крясък на сова и тихото жужене на комарите около Темното езеро. Луната се кокореше отвисоко, водата на езерото грееше с мека светлина, но пространството наоколо бе черно и пусто. Дори жабите не се чуваха.

Кметът прошепна:

- Аз съм пръв. Балабане, ти мини на десет метра от мен...

- Вдясно или вляво? - поиска уточнение горският.

- Вдясно, за да си по-близо до Кривото - отвърна Вампора.

- Може стрелец да е залегнал зад дънера...

- А аз? - шепнешком попита Траян.

- Ти минаваш пълзешком десетина метра и се прикриваш зад някой ствол... - нареди кметът, размисли и каза: - По-добре остани тук!

- Не си познал! - отговори бързо Траян. - Ще се прикрия зад някое дърво, но близо до езерото... Трябва да виждам какво става!

- Обещай, че няма да излизаш от прикритието си, докато не те извикам!

- Ще действам според обстоятелствата - напери се младежът.

- Синко - обърна се към него и Балабана, - не искаме твоят живот да тежи на съвестта ни.

- Защо тогава ме повикахте? - раздразни се младежът.

- За да има свидетел, ако ние не оцелеем - мрачно каза Вампора. - Обещай, че ще стоиш на място!

- Обещавам.

Вампора и Балабана се разделиха и тръгнаха по посока на Темното езеро. Траян ги следваше, но на значително разстояние.

Неочаквано се чу силен гърмеж откъм езерото. Вампора не издържа и ускори крачка. Съзря един мъж, нагазил до колене в езерото.

- Стой! - изрева от храстите кметът. - Ще стрелям!

Мъжът рязко се обърна, тръгна към брега, но кракът му се заплете в корена на блатно растение. Той вдигна ръце и извика:

- Бате, не стреляй! Признавам си!

Циганин, помисли си Вампора, забрави предпазливостта и излезе бесен от храстите. Развика се:

- Какво правиш тук?

- Разхождам се - изрече циганинът.

- Не знаеш ли, че кралевската мера е забранена зона?

- Не знаех, бате...

- Горе ръцете! - Вампора насочи пушката към мъжа.

- Недей, бате! - примоли се той. - Пет човека ме чакат гладни... Малко пъстърва исках да хвана...

- Каква пъстърва в блатото бе, бунак! - разяри се кметът.

- Балканска пъстърва.

- Бомба ли гърмя?

- Лимонка, бате... Сама изплува рибата... Само събираш със серкмето...

- Арестуван си! - извика Вампора и пристъпи към водата.

- Недей, бате! - примоли се циганинът. Погледна към храстите вляво и посочи натам. - И онзи ли е с теб?

Вампора извъртя глава в същата посока, когато куршумът го улучи. Той се олюля и падна във водата. Циганинът се отскубна от блатния капан и хукна. Балабана излезе отдясно и стреля два пъти по бягащия мъж, но не успя да го улучи. Траян се спусна към Вампора и започна да го тегли далеч от водата.

Всичко стана за не повече от трийсет секунди.

Вампора бе в безсъзнание. На светлината на фенера Балабана видя, че изстрелът е пробил ушната мида на приятеля му. Траян разкъса тениската си и направи импровизирана превръзка. Започна да набира сто и дванадесет, но в Орташкото дере нямаше обхват. Балабана потупа с ръка бледото лице на ранения.

- Вампоре, жив си! - развика се горският. - Ела на себе си!

- Няма как да стане! - прошепна кметът. - Улучи ме мръсникът!

Щом чуваш, нищо ти няма!

- Главата ми я няма - направи опит да вдигне глава Вампора, но отново я отпусна на земята.

- Трябва да се стегнеш! - обади се Траян. - Не може да те носим до селото

- Аз умирам... - предаде се кметът. - Намерете циганина и го убийте!