Лора Лазар - Веселото гробище

От долния край на улицата се показаха Денко Шушумигата и Кольо Белята. Бенда се поколеба дали да не се скрие зад вратата, но й се стори детинско и остана на мястото си.

- Бендо - попита я отдалеч Денко, - знаеш ли нещо за Вампора и Балабана?

- Откъде да знам? - присви устни тя и прошепна: - Дърти клюкари!

- Спорим тук с Кольо... - продължи Денко.

- Дали са ги арестували за далавери с обществени поръчки? - попита я Кольо Белята.

- Как ти хрумна? - изгледа го ядосано Бенда.

- Щом и жените им арестуваха... Видях как ги отвеждаха - поклати глава Кольо Белята. - Ревяха като селски магарици...

Бенда се сети, че в Кралево трябва да мислят Вампора и Балабана за умрели, и каза:

- Сигурно нещо лошо се е случило с двамата...

- Не думай! - приближи се съвсем към нея Денко Шушумигата.

- На умряло реваха вчера жените им... - продължи старицата.

- Сигурно Вампора и Балабана ги няма вече - направи заключение Кольо Белята. - Ама какво е станало?

- Ще се разбере, няма как да не стане ясно - поклати глава Денко Шушумигата. - Ей сега ще ни каже докторът. - Той посочи с ръка към доктор Дарев, който се приближаваше към тях.

- Докторе, какво правиш в нашата махала? - попита Кольо Белята.

- При Глухата Марина идвам.

- Нея няма да я бъде - уверено изрече Денко Шушумигата.

- Пепел ти на езика, проклетнико! - просъска Бенда. - Заповядайте, докторе!

- Чакай малко! - Денко хвана фелдшера за ръкава. - Да знаеш нещо за Вампора и Балабана?

- Онази нощ циганин е прострелял Вампора при Темното езеро - отговори доктор Дарев и влезе в двора на Глухата Марина, последван от Бенда.

- Не са вече между живите - каза Кольо Белята. - Щом и докторът го казва...

- Той каза за Вампора... Ами Балабана как е умрял? - замисли се Денко Шушумигата.

- Сигурно са катастрофирали по пътя... - предположи Кольо Белята.

- Прав си - сети се Денко. - Автомобилът на Вампора го няма пред тях...

- И пред кметството го няма...

Двамата старци отново тръгнаха надолу, за да разнесат новините из Кралево.

През целия път спориха дали първо да поспят, а после да наредят декора, или обратното. Накрая надделя Траян и Радо паркира пред кръчмата на Мазачо.

- Разбери - ако техниката не работи, довечера няма да има театър!

- Един и същи аргумент, откакто сме тръгнали! - разочаровано подхвърли Радо, който караше полузаспал по баира.

- Аргументът е железен - каза Траян и слезе.

Радо го последва и започнаха да измъкват реквизита от багажника на пикапа. Влязоха в кръчмата и усетиха миризмата на пресен латекс. Стените все още бяха голи, а масите бяха струпани една върху друга на двора. В цялото помещение бяха наредени столове с пътека помежду им. Подът наскоро бе забърсан с влажен парцал.

- Шефът се е обадил за подредбата на интериора - каза Радо, мъкнейки прожектора и мултимедията.

Траян носеше стойката за белия екран и лаптопа. Подхлъзна се леко и изтърва стойката, която падна с дразнещ шум на пода. Откъм кухнята се показа Валерия. Траян й се усмихна плахо, но тя прибяга до него и го целуна.

- Не знаех, че постановката е с любовен сюжет - ухили се Радо, който остави багажа си до бар плота.

- Благодаря ти - прошепна момичето на Траян.

- Защо?

- Виж! - Тя извади подхвърлената през прозореца бележка от джоба на дънките си.

Траян я прочете и каза:

- Не съм я писал аз.

- Знам - отвърна Ели. - Но ако не беше се обадил, сигурно щях да изляза.

- Наистина ли? - зарадва се той.

В следващия момент получи страхотен удар, който го изпрати на земята.

- Казах ти да не идваш тук! - надвеси се над него Мазачо.

Не бяха усетили кога се е приближил до тях. Радо дръпна кръчмаря настрани. Ели първо се спусна към охкащия Траян, а после на бегом излезе.

- Мишената не ми каза, че тоз непрокопсаник ще е тук! - развика се бащата на Ели.

- Траян е главният герой тази вечер - спокойно каза Радо.

- Не го искам!

- Ще се наложи да го изтърпиш!

Ели се върна с найлонова торбичка, пълна с лед. Седна на пода, сложи главата на Траян в скута си и постави леда върху лявата половина на лицето му.

- Жив ли си? - попита го Радо.

- Аха - изохка Траян.

- Къде те е ударил?

- Малко под окото - отговори вместо него момичето.

- Не го улучих - изсумтя кръчмарят. - Малко на чорчик ми дойде...

- Ако беше му избил зъбите, щеше да провалиш представлението ни - със сериозен глас изрече полицаят.

- Ако знаех, че той ще участва, нямаше да си дам кръчмата!

- Ще подадеш ли жалба? - Радо попита Траян, но гледаше Мазачо.