Лора Лазар - Веселото гробище

- Ти си!

- Разглеждам аз фотографиите, а жената ме пита дали е красив Залмо. Тогава аз слагам ръка на гърдите си, а после с про-чувствен тон казвам, че като любител на мъжката красота намирам Зарко за невероятен!

- Защо да си любител на мъжката красота? - не разбра комисарят.

- Траян ми пусна ръка - захили се отново младият полицай.

- Да не сте се правили на... - досети се Мишената и се разсмя. - Под прикритие, а?

- Спонтанно стана - обади се Траян. - Иначе нищо нямаше да ни разкаже Великата богиня-майка.

- Ако още малко бяхме останали, щеше да ни продаде Прокълнатата къща на безценица...

- В подкрепа на вашата любов - ухили се отново Донов.

- А тази фотография я свалих от олтара. - Траян сложи на бюрото малка снимка.

- Не е много ясна - наведе се Мишената.

- А за мен е - убедено изрече Траян и започна да разказва.

Когато свърши, комисарят го потупа по рамото и попита:

- Търсиш ли си работа?

- Ей, шефе, ревнувам - подхили се Радо, но бързо попита комисаря: - Провери ли информацията?

Още по пътя Радо бе запознат с теорията на историка. Дори се обади на шефа си, за да може Мишената да продължи по откритата от тях врачанска следа.

- Чети! - подхвърли му справката Донов. - Кръгът се затвори, юнаци!

Траян застана зад гърба на младия полицай, за да може да прочете написаното.

- Всичко е точно - усмихна се Радо.

- Анаграма - произнесе Траян. - Погледнете! - Той написа двете имена едно до друго.

- Незначителна подробност - подхвърли Мишената. - Не е пряко свързана с деянието.

- Но е важна при замисъла - контрира Радо.

- Какво ще правим оттук-нататък? - обърна се към тях Донов. - Вече знаем мотива, но нямаме нито едно доказателство!

- Всичките ни улики са косвени - съгласи се и младият полицай.

- Резултат от развинтеното въображение на един хлапак! - Мишената погледна мрачно Траян.

- Какви ги приказвате! - наостри се той. - Пъзелът е готов!

- Общата картина се вижда, но липсват доказателства - повтори комисарят.

- Прав съм! - твърдо каза Траян.

- Съгласен съм - успокои го Радо. - Но шефът е на мнение, че нито едно доказателство няма да издържи в съда.

- Самопризнанието е валидно в съда, нали? - сети се историкът.

Двамата полицаи само кимнаха.

- Но кой ще си признае? - повдигна рамене Мишената.

- Вижте какво измислих...

Траян започна бавно да развива идеите си. Когато свърши, Мишената изръмжа:

- Читалищна самодейност!

- Не виждам друг вариант - защити се Траян.

- Другият вариант е Коко Хлопката - обади се Радо.

- Или аз - подхвърли историкът.

- Не рискувам ничий живот - реагира бързо комисарят. - А ако с теб се случи нещо? - обърна се той към Траян.

- Ще бъда зад бар плота, а той е от речни камъни.

- И нищо няма да пиеш!

- Само бутилирана минерална вода - подсказа му и Радо.

Още два часа продължиха да оглеждат ситуациите, да спорят по всеки детайл, да изброяват събраните улики и възможностите те да бъдат оборени веднага.

- А ако не успея? - уплаши се Траян.

- Няма значение - успокои го Мишената. - Ще търсим нови доказателства...

- Но кралевци дълго ще помнят нравствената ти беседа - подхили се Радо.

Комисарят неочаквано попита историка:

- Не те ли е страх от Мазачо?

- Защо? - изненада се Траян.

- Чака те да минеш - подхили се Донов. - На мушката те чака...

- Нали съм под полицейска закрила? - изпъчи се младежът.

- Може и да не ти помогне - разсмя се и младият полицай.

- Какво ти е необходимо за представлението довечера? - делово попита комисарят.

- Лаптоп, бял екран, мултимедия, прожектор...

- Какъв прожектор?

- Театрален.

- Откъде да го взема? - сопна се Донов

- Оттам, където най-често го ползват - засмя се Радо. - От театъра.

- Май си допаднахте двамата? - ревниво попита Мишената. - Какво ли питам!

- Като любител на мъжката красота... - започна Радо.

- Юнако, дръж! - прекъсна го комисарят, който подхвърли към колегата си един ключ.

- Не е от опела - поогледа го младият полицай.

- От пикапа на Пешо е. Паркирах го зад дирекцията - поясни Донов. - Пригответе се добре! После товарете всичко необходимо и вървете в Кралево!

- А ти?

- Аз ще довърша плана за логистична подкрепа.

Мишената излезе от кабинета, а Траян седна пред компютъра. Радо придърпа стол и за себе си.

Бенда излезе навън, за да чака доктора. Бе изпратила съобщение по Рошавата Донка, че Глухата Марина не е добре. Старицата нищо не беше хапнала от смъртта на дъщеря си насам, не говореше с никого и почти не спеше.