Лора Лазар - Веселото гробище

- Това и вчера го каза - прекъсна го комисарят.

- Новата информация се отнася за модела оръжие - продължи Тотев. - Този куршум...

- Кой от двата?

- Куршумът, преминал през ухото на Вампора, е изстрелян от друга пушка. Виж тези нарези и ги сравни с...

- Вярвам ти - отговори Мишената и се обърна към Гатев. - Открихте ли източника на цианида?

- Още не - промърмори Гатев. - А ти разбрали как е попаднал в чая?

- От болницата идвам - начумери се Донов. - Едра санитарка с рошава коса се приближила до количката със закуска, взела две порции и ги отнесла на кралевските герои. После се върнала за чая...

- И докато отива към стаята на ранените, поставя отровата - заключи Гатев.

- И аз така го мисля - промърмори Мишената. - После санитарката изчезва безследно!

- Някой е знаел, че двамата са приети в болницата - каза Тотев. - Сигурно са проследени още от Кралево...

- Поне час са стопирали на разклона - продължи Донов. - Нали ще видят, ако друга кола завие от Кралево по посока на града

- Много бързо е организиран опитът за натравяне - обади се и фотографът.

- Което говори, че убиецът е изнервен... Не успя при Балабана, сега и при Вампора... - замисли се Донов. - Какво ли следва?

- Ще прави нови грешки - досети се Гатев.

- Какво казаха монтьорите за джипа на Вампора?

- Резервоарът е пробит, както предположих вчера - отговори Иван Тенев. - Малък отвор, така че бензинът да изтече бавно, за да не усетят саботажа...

- Ясно.

- А новини от Кралево? - попита Тотев.

- Аман от кралевските чешити! - махна с ръка Мишената. - Посреднощ ми звъняха колегите оттам.

- Да не е станал нов инцидент? - начумери се дори и Гатев.

- Тази нощ Мазачо дебнел да хване изгората на дъщеря си, дори стрелял напосоки из двора... Полицаите луднали, докато разберат, че не ги грози опасност.

- Те така ли си стрелят нощем? - обади се отново Тотев.

- Ловджии - измърмори Мишената и излезе.

Пред кабинета му го чакаха Стамат Златев, участъков инспектор, и един дребничък мургав мъж.

- Ти ли си от Змейно? - обърна се комисарят към непознатия.

- Бате, аз нищо не съм направил тази нощ...

- Ние питаме за онази...

Влязоха в стаята и комисарят се надвеси над дребния мъж:

- Признай си без бой!

- Нищо няма, бате... - разпери ръце циганинът. - Чист съм отвсякъде!

- Кажи на комисаря какво прави онази нощ на Темното езеро! - намеси се Стамат Златев.

- За риба отидох...

- После?

- От храстите излезе един едър мъж с пушка... Искаше да ме застреля...

- А ти?

- Да побегна, ама не можах... Закачих се на един клон... Умирам, това е! Така си помислих...

- Видя ли другия човек в храстите?

- Първо никого не видях, ама после наизлязоха още...

- Видя ли човека, който стреля?

- Бягах, как да се обръщам назад... - размаха ръце циганинът. - Насам-натам бягах, за да се спася.

- Не те питам кой е стрелял по теб! - ядоса се Мишената. - Видя ли кой даде първия изстрел?

- Не.

- Защо тогава си казал: „И онзи ли е с теб?“ и си посочил към храстите?

- Е, как защо? - изненада се циганинът, че комисарят не се досеща. - Да погледне натам, че да мога да избягам!

- Така си спасил живота на ранения - призна Донов.

- Бате, къде е той сега? - оживи се мъжът.

- Кой?

- Раненият...

- Защо?

- Курбан за здраве да направи! Да черпи и мен! - изпъчи гърди мургавият мъж.

- А махалата не искаш ли да почерпи? - засмя се комисарят.

- Ако има щедро сърце...

- Щедро му е сърцето, ама джобът му е съдран! - ухили се отново Мишената. - Изчезвай!

Първото кафе изпиха още на гарата, а за второто се спряха пред автомата на полицията.

- Защо не си купите кафеварка? - попита Траян.

- Навик - отговори му Радо. - Една позната подари на шефа термос, за да си носи кафето на службата. На първия ден Мишената дойде с пълен термос, после го забрави горе... И край.

В кабинета вече ги чакаше комисарят. Веднага стана и се пресегна към чашите с кафе.

- Добра работа, юнаци! - похвали ги той. - Дайте сега подробностите!

- Като любител на мъжката красота... - не довърши Траян, а се разхили.

Радо го последва, но срещна начумерения поглед на шефа си и започна да разказва:

- Биляна Гроздева е направила олтар със снимки на своя бог. А в центъра е голяма фотография на обожавания от жената Залмоксис.

- А той изглежда бозав мъж на средна възраст - намеси се Траян. - Никой не би му обърнал внимание в тълпата...

- Но мома Биляна го боготвори...

- А за какво се смяхте? - ревниво попита Мишената.

Двамата млади мъже отново се разхилиха. Радо се обърна към Траян: