Фриц Лейбер - Мечове и черна магия

Хрингорл се завъртя и незабавно надигна секирата си да отбие меча на Фафрд. На широкото му лице бе изписан бдителният, но и вял израз на някой, който много пъти се е изправял срещу Смъртта и никога не се изненадва от внезапната поява на Всеобщата Погубителка.

Фафрд заора със ските и се извърна така, че намаляйки скорост, да заобиколи задната част на шейната. Мечът му през цялото време бе протегнат към Хрингорл, без да го достигне, като се отклони от насочения към него замах.

Тогава Фафрд видя точно пред себе си проснатото тяло на Великс. Сви вдясно, рязко набивайки ските, дори заора с меча си в снега така, че изтръгна искри от скалата отдолу, за да не се препъне в трупа.

След това извъртя тялото си, доколкото му бе възможно с вързани към ските крака, тъкмо навреме, за да види как Хрингорл връхлита върху него през вдигнатия снежен прах, замахвайки мощно с брадвата си към шията на Фафрд.

Той парира удара с меча си. Ако бе поставен под прав ъгъл спрямо замаха на секирата, острието му щеше да се пръсне, но Фафрд го държеше точно под подходящия наклон, за да отклони със стържене на стомана брадвата и тя да изсвири над главата му.

Хрингорл профуча край него, без да може да спре устрема си.

Фафрд отново извъртя тяло, проклинайки ските, които сега приковаваха краката му към земята. Ударът му бе прекалено закъснял, за да достигне Хрингорл.

По-набитият мъж се обърна и се хвърли назад, вдигайки брадвата за нов удар. Този път единственият начин за Фафрд да го избегне беше да се просне на земята.

Той зърна два проблясъка на стомана в лунната светлина. След това използва меча си, за да се изправи на крака, готов за нов удар срещу Хрингорл или ново отдръпване, ако имаше време.

Едрият мъж бе изпуснал брадвата и бе впил пръсти в лицето си.

Фафрд замахна, правейки тромава крачка встрани със ските — тук нямаше място за стил! — и го прониза в сърцето.

Хрингорл отпусна ръце и тялото му се килна назад. От орбитата на дясното му око стърчеше сребристочерната дръжка на кинжал. Фафрд измъкна меча си. Хрингорл се стовари с тежко и глухо тупване, вдигайки облак сняг около себе си, потръпна силно два пъти и замря.

Фафрд се заозърта, стискайки меча. Беше готов за всякаква нова атака, откъдето и да дойде тя.

Но нито едно от петте тела не помръдваше — двете в краката му, двете проснати на склона и Влана, изправена в шейната. С лека изненада той осъзна, че тежкото дишане, което чува, излиза от собственото му гърло. Единственият друг звук беше тихото, тънко звънтене, което той игнорира за момента. Дори двата коня на Великс, впрегнати в шейната, и едрото животно на Хрингорл, стоящо малко по-нагоре на Стария Път, бяха необяснимо тихи.

Той се опря на шейната, поставяйки лявата си ръка върху насмоленото покривало, закриващо ракетите и другия инвентар. Дясната все още държеше меча вдигнат, сега вече малко небрежно, но в готовност.

Той огледа още веднъж телата, като завърши с Влана. Все още никой не помръдваше. Първите четирима лежаха сред петна почернял от кръв сняг — големи при Хрей, Харакс и Хрингорл, малко при убития със стрела Великс.

Той задържа погледа си върху разширените очи на Влана. Овладявайки дишането си, каза:

— Дължа ти благодарност, задето уби Хрингорл. Вероятно. Съмнявам се, че бих могъл да го победя, когато той беше на крака, а аз лежах по гръб. Но ножът ти към Хрингорл ли беше насочен или в моя гръб? И не избегнах ли смъртта само защото паднах и ножът профуча над мен, за да повали друг?

Тя не промълви нито дума. Вместо това ръцете й се вдигнаха, за да се притиснат към бузите и устните й. Тя продължи да се взира, сега над дланите си, към Фафрд.

Той продължи с още по-небрежен глас:

— Ти предпочете Великс пред мен, след като ми бе обещала. Защо тогава да не предпочетеш Хрингорл пред Великс — и пред мен, — когато той изглеждаше най-вероятният победител? Защо не помогна на Великс с ножа си, когато той толкова смело нападна Хрингорл? Защо изпищя, когато ме видя, и ми отне възможността да убия Хрингорл с един безшумен удар?

Той наблягаше на всеки въпрос с небрежно мушкане с меча в нейна посока. Дъхът му сега излизаше по-леко, умората се оттичаше от тялото му въпреки черното униние, обхванало ума му.

Влана бавно свали длани от устните си и преглътна два пъти. След това каза с дрезгав, но ясен глас, и не много високо:

— Една жена винаги трябва да си държи всички вратички отворени, не можеш ли да го разбереш? Само ако е готова да се съюзи с всеки мъж и да отхвърли един за сметка на друг, щом съдбата промени плана й, само тогава може да се справи с големите предимства на мъжете. Избрах Великс пред теб, защото притежаваше по-голям опит и защото — ако искаш, вярвай — не мислех, че моят партньор ще има кой знае какви шансове за дълъг живот, а исках ти да живееш. Не помогнах на Великс преди малко, защото смятах, че и двамата сме обречени. Преградата на пътя и осъзнаването, че около нея трябва да има чакащи в засада хора, ме уплашиха — въпреки че Великс изглежда не мислеше така, или не му пукаше. Що се отнася до писъка ми, когато те видях, не можах да те позная. Помислих те за самата Смърт.