Милорад Павич - Хазарски речник

От този удар останал хром с единия крак, напуснал военното поприще и неговият роднина, граф Георгий Бранкович, го въвел в дипломатическата дейност в Одрин, Варшава и Виена. Тук, в Цариград, Бранкович работи за английския посланик и има жилище в просторна крепост между кулите Йороз Калеши и Караташ на Босфора. На първия етаж Бранкович е наредил да се иззида точно половин черква в памет на майка Ангелина, негова прапрабаба, която източноправославната църква е провъзгласила за светица, а втората половина на същата черква се намира в Трансилвания, в родината на бащата на Бранкович.

Аврам Бранкович е представителен човек, с гръден кош, голям колкото кафез за по-големи птици или за по-малки зверове, и него често го нападат убийци - защото из народа има песен, която говори, че костите му са от злато.

В Цариград е дошъл и се движи на висока камила, хранена с риба. Животното под него ходи раван и не разсипва виното от чашата, поставена в оглавника му. От най-ранно детство той не спи нощем като целия окат свят, а само денем - кога е обърнал косата и е сменил ден за нощ, никой не може да каже. Но и нощем, когато е буден, не го свърта на едно място, като да се е назобал с чужди сълзи. Затова на трапезата му винаги поставят по две чинии, донасят по два стола и две чаши, а той скача ненадейно посред яденето и се мести. Също така не може дълго да говори един език, сменя ги като любовници и приказва ту на влашки, ту на маджарски или турски, а от някакъв папагал почна да учи хазарски. Казват, че насън говорел на испански, но това знание наяве се стопява. Неотдавна някой пял в съня му една песен на неразбираем език. Той запомнил песента и за да му се преведе, се наложи да търсим познавач на езици, които Бранкович не владее. Така стигнахме до един равин и Бранкович издекламира запаметените стихове. Те не бяха много и гласяха:

Равинът, като чу началото, прекъсна Бранкович и продължи да казва наизуст остатъка от песента. После написа името на автора на стиховете. Песента била съчинена още през XII век, а неин автор бил някой си Юда Халеви . Оттогава Бранкович учи и еврейски. Но всекидневните му занимания са съвсем практични. Защото той е твърде особен човек и усмивката му е алхимия между други науки и умения на лицето му.

Всяка вечер, щом стане, той се стяга за война. В действителност упражнява бързината си в сабления бой с един тукашен прочут майстор на сабята. Този майстор е копт на име Аверкий Скила и кир Аврам го е наел като слуга. Този Аверкий има едно блажно и едно постно око, а всичките му бръчки са вързани на възел на челото между веждите. Той притежава най-пълен опис и обяснение на хватките със сабя, които са прилагани някога, и преди да внесе нови в своя ръкописен наръчник по саблено умение, лично ги проверява на живо месо. В една обширна зала, в която е постлан килим колкото малка ливада, се затварят господарят Бранкович и въпросният копт и в пълен мрак упражняват сабите си. Аверкий Скила обикновено хваща тогава в лявата си ръка единия край на дълга камилска юзда; другия край на юздата хваща кир Аврам, стиснал в дясната си ръка сабя, тежка точно колкото сабята, която държи в мрака Аверкий Скила. Намотават полека юздата около лактите си и като усетят, че са близо, се удрят безмилостно един друг със сабите, и то в такава тъмнина, от която можеш да оглушееш. За бързината на Бранкович се пеят песни под съпровод на гусла и аз го видях миналата есен как стои под едно дърво с извадена сабя в очакване да духне вятър и как поема със сабята си първия падащ плод и докато още пада, го разсича на две. Той има заешка устна и пуска мустаци, за да я покрие, но когато мълчи, в прореза се виждат зъбите му. Изглежда така, сякаш няма устни, а мустаците му растат върху зъбите.

Всички казват за него, че обича своя край и че е свещ и сол за своите, но той има странни недостатъци, които не подобават на призванието му. Не умее да сложи точка на разговора и никога не улучва момента, когато трябва да стане и да си тръгне. Винаги го проточва, най-сетне закъснява, така че другите са в недоумение от него повече при раздялата, отколкото при първата среща. Той взема хашиш, който приготвя специално за него един и същи евнух от Кавала и никой друг. Но интересното е, че невинаги му е необходим опиум и за да се освободи от него, праща временно по бързоходец запечатания сандък с хашиш чак в Пеша и оттам го получава обратно със същия печат след два месеца неотворен, точно когато е пресметнал, че отново ще му трябва. Когато не е на път, огромното му камилско седло със звънчета стърчи в просторната му библиотека и служи за маса, на която може да се пише и чете стоешком. По стаите наоколо има купища покъщнина, която стои като уплашена, но никъде край него няма и не ще има две еднакви неща. Всяка вещ, животно или човек около него трябва да бъде от друго село. Сред слугите си държи сърби, румъни, гърци и копти, а неотдавна взе за камериер някакъв турчин от Анадола. Кир Аврам има голямо и малко легло и по време на почивка (а винаги спи само денем) той се мести от едното в другото. Докато спи, неговият камериер, анадолецът Юсуф Масуди , се втренчва в него с поглед, който поваля птици. А когато се пробуди, кир Аврам сякаш от страх пее в постелята си тропари и кондаци на своите прадеди, които сръбската църква е провъзгласила за светци.