Милорад Павич - Хазарски речник

БРАНКОВИЧ, АВРАМ(1651-1689) - един от съчинителите на тази книга. Наемен дипломат в Одрин и при Портата в Цариград, военачалник в австро-турските войни, полихистор и ерудит. Ктиторският портрет на Бранкович бил нарисуван на стената в храма "Света Параскева" в Купиник, наследствен имот на рода Бранкович. Там бил представен със сродниците му как поднася върху сабята си на своята прапрабаба, сръбската деспотка и светица, преподобната майка Ангелина, построения храм на света Петка.

Източници: Данни за Аврам Бранкович има пръснати из съобщенията на австрийските уведомители, по-специално - в донесенията, които един от двамата писари на Бранкович, Никон Севаст , е изготвял за принц Фон Баден и за генерал Ветерани. Малко място за своя сродник Аврам Бранкович е отделил и граф Джордже Бранкович (1645-1711) във влашката и в обемистите си сръбски хроники в частите, които днес за жалост са изгубени. Последните данни за Бранкович е дал неговият слуга и майстор на сабята Аверкий Скила . Хронологията на живота и делата на Бранкович се възстановява най-добре въз основа на записаната изповед, която е изпратил от Полша до Виенския патриарх вторият писар на Аврам Бранкович, Теоктист Николски А, и въз основа на една агиографска икона с чудесата на пророк свети Илия, защото Бранкович е отъждествявал всяка сцена от живота на своя светец със случки от собствения си живот и е оставял бележки върху гърба на картините.

"Аврам Бранкович е от семейство, което е дошло в Крайдунавските земи от юг след падането на сръбското царство под турска власт - стои в поверителното сведение на Никон Севаст до Виенския двор. - Членовете на това семейство, повлечени от движението за напущаме на завладените от турците територии, се изселили в XVI век в Липова и Йенополския окръг. Оттогава за трансилванските Бранковичи се казва, че лъжат на влашки, мълчат на гръцки, броят на цинцарски и пеят в черквата на руски, че са най-мъдри на турски и само когато искат да убиват, проговарят на своя роден сръбски език. Те произхождат от Западна Херцеговина, от околността на Требине, от селището Кореничи, което е близо до Ластва в Горне Полице, и оттам е тяхното друго презиме - Кореничи. Откакто се е преселил, родът Бранкович заема видно място в Трансилвания и вече двеста години прави най-хубавото вино във Влашко, за което има дума, че опива от една сълза. Така както се е проявил воински в схватките на границата на два века и две държави - унгарската и турската, родът Бранкович на новата си територия край река Мориш, в Йенопол, Липова и Панкота, е дал и редица изтъкнати духовници. Мойсей Бранкович е бил епископ Матей, Йенополски митрополит, и орехът, който хвърлял в Дунава, винаги стигал в Черно море по-бързо от другите орехи. Неговият син, чичо на граф Георгий Бранкович - Соломон (наречен като Йенополски епископ Сава I), управлявал Йенополската и Липовската епархия, без да слиза от коня, и си пиел пиенето главно на седлото, докато през 1607 година Липова не била превзета от турците. Бранковичите потомци твърдят, че произходът им е от сръбския деспот Бранкович, а откъде им е богатството, е трудно да се каже. Има поговорка, че в тяхната кесия влиза всичко, което в цинцарските мечти се печели от Кавала до Земун. Пръстените им са ледени като змии, земите им птица не може да прелети, а народните песни ги бъркат с владетелските семейства. Бранковичи са защитници на манастирите във Влашко и на Атон в Гърция, те вдигат крепости и черкви като онези в престолния Белград, в Купиник или в селището, наречено Теус. Княз Зигмунд Ракоци е дарявал сродниците им по женска линия със селища, степи и благородничество, а по женска линия Бранковичи са в родство с трансилванските Секели и един дял от тяхното богатство се е прелял оттук във вид на зестра. Трябва да се каже, че в рода Бранкович наследството се дава според цвета на брадата. Всички наследници с рижи бради (а цвета наследяват по женска линия, защото вземат червенокоси жени) отстъпват първенството на чернобрадите, чиято брада свидетелства, че са наследници по мъжка кръв. Земите на рода Бранкович сега достигат на стойност около 27 000 форинта. Макар и родословното им дърво да не е съвсем достоверно, тяхното богатство е достоверно и твърдо като земята, по която яздят, и над двеста години нито една жълтица изобщо не е напускала техните скринове.

В Цариград Аврам Бранкович пристигнал хром, с двойно по-висок ток на едната обувка и там се носи приказката, как бил осакатен. Още когато Аврам бил седемгодишно момче -гласи тя, - турците нахлули веднъж в земите на баща му и пресрещнали по пътя малка група благородници, тръгнали на разходка с детето. Свитата се разбягала при вида на турците, при Аврам останал само един старец, който умело отблъсквал с дълга сопа всички нападения на конниците чак докато главатарят им не духнал срещу него стрелата, която била скрита в парче тръстика, стиснато между зъбите му. Старецът паднал улучен, а Аврам, който също имал сопа в ръцете, замахнал с все сила и досегнал с нея турчина по ботушите. Колкото и отчаяние и омраза да имало в този детски удар, това не било достатъчно. Турчинът само се засмял и отминал на коня си, като наредил да запалят селото. Годините минавали като костенурки, Аврам Бранкович пораснал, случаят бил забравен, защото имало нови схватки и сега Бранкович водел своите войници, като носел знаме на ръкавицата си, а в устата - парче тръстика с отровна стрела в него. Веднъж се натъкнали по пътя на шпионин, който вървял със сина си, още момче. Движели се наглед невинно, носейки само по една сопа. Един от войниците познал стареца, подкарал коня към него и се опитал да го върже. Но старецът се бранел с тоягата и не се давал, та всички се усъмнили, че в сопата има скрито тайно съобщение. Тогава Бранкович духнал отровната стрела и го убил. Тозчас момчето, което вървяло със стареца, го ударило със своята сопа. Било най-много седемгодишно и ако се съдело по всичко, нито цялата му сила, нито омразата и любовта му можели да навредят на Бранкович. И въпреки това Бранкович се засмял и паднал като покосен.