Тадеуш Доленга-Мостович - Професор Вилчур

Здесь есть возможность читать онлайн «Тадеуш Доленга-Мостович - Професор Вилчур» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Професор Вилчур: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Професор Вилчур»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Съдържание:
1. Знахар (Превод: Антоанета Балканджиева)
2. Морал (Превод: Малина Иванова)
съставил : stg™

Професор Вилчур — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Професор Вилчур», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Вилчур си помисли, че алкохолът действително ще му помогне. Наистина бе премръзнал. Освен това монотонната словоохотливост на срещнатия пияница го зашеметяваше. Мъчеше се, без да иска, да разбере нещо от неговия брътвеж, а това попритъпяваше ясното съзнание за случилото се нещастие, което предизвикваше в главата му водовъртеж от най-болезнени мисли.

На изток вече просветляваше, когато след дълго чукане по затворените кепенци най-сетне влязоха в малко магазинче, изпълнено със зловонията на бурета с херинга и вонята на бира и газ. Зад магазинчето имаше стая, по-голяма, но още по-смърдяща и потънала в пушека на евтин прокиснал тютюн, в ъгъла седяха неколцина съвсем пияни мъже. Собственикът, набит дангалак с квадратно лице на заспал булдог, с мръсна риза и разкопчана жилетка, сложи на свободната маса, без да пита, бутилка водка и нащърбена чиния с някакъв нарязан салам.

Тук обаче беше топло. Приятно топло и вкочанените ръце се отпускаха с болезнени тръпки. Първата чашка водка веднага загря гърлото и стомаха. Случайният другар не млъкваше. Пияните в ъгъла не обръщаха никакво внимание на новодошлите. Единият шумно хъркаше, а останалите трима от време на време повишаваха глас, но думите им не се разбираха. Изглежда, спореха за нещо.

След втората чаша водка на Вилчур му поолекна.

„Колко е хубаво — помисли той, — че тук никой не ме гледа, никой нищо не…“

— … защото внимаваш, нали, графе — продължаваше монолога си небръснатият му другар. — Наполеон отиде по дяволите. Сашо Македонски ditto [5] Също, както по-горе (ит.). Б.пр. . А защо, питаш ти гръмогласно? Защото не е изкуство да бъдеш нещо. Изкуство е да бъдеш нищо. Нищо, дребен паразит на яката на Провидението — disce puer [6] Учи се, момче (от лат.). Б.пр. . Това ти го казвам аз, Самуел Обеджински, който никога няма да падне от висотата на положението си и да си размаже мутрата, защото никога няма да се изкачи нависоко. Пиедесталите са място за глупците, приятелю. А вярата е балон, от който въздухът рано или късно ще излезе. Късметът ли?… Има го, разбира се, но докато го чакаш, ще хвърлиш топа. Пазете се от балоните, граждани!

Вдигна нагоре празната бутилка и викна:

— Господин Дрожджик, още една! Повелителю на всички радости, покровителю на заблудените, дарителю на съзнание и забрава.

Без да бърза, мрачният кръчмар донесе водка, удари дъното с широката си длан и сложи пред тях отворената бутилка.

Професор Вилчур мълчаливо изпи чашата си и се потърси. Никога не беше пил и отвратителният вкус на парливата домашна водка предизвикваше у него погнуса. Но вече усещаше лек шум в главата и искаше да се замае напълно.

— Целият смисъл на притежаването на сиво мозъчно вещество — продължаваше човекът, който се представи като Самуел Обеджински — се състои в жонглиране на съзнание с неведение. Как иначе да се скрие драмата на интелекта, който стига до абсурдния извод, че е един каприз на природата, излишен баласт, мехур, закачен за опашката на наше животинско превъзходителство? Какво знаеш ти за света, за нещата, за целта на съществуването? Да, тебе питам, създание, обременено с два килограма мозъчна субстанция, какво знаеш ти за целта?… Та не е ли парадокс? Не можеш пръста си да помръднеш, не можеш крачка да направиш без ясна и осъзната цел. Така ли е?… А в същото време се раждаш и в продължение на няколко десетки години изпълняваш милиони, милиарди различни действия, трепеш се, работиш, учиш, бориш се, падаш, ставаш, радваш се, скърбиш, мислиш, изразходваш енергията на цяла варшавска електроцентрала и за какъв дявол ти е всичко това? Да, приятелю, не знаеш и не можеш да знаеш с каква цел го правиш. Единствената инстанция, към която можеш да се обърнеш, за да ти даде меродавна информация по въпроса, е твоят разум, а той, тъй да се каже, безпомощно разперва ръце. Следователно къде е смисълът, къде е логиката?

Разсмя се гръмогласно и изпразни на един дъх чашата.

— Та защо съществува разумът, щом не може да изпълни единствената си, именно единствената си задача?… Зная какво ще ми се отговори, ама и то си е глупост. Ще ми се каже, че неговият обсег на действие включвал само функциите на живота. Причините и целта на живота не били в неговата област. Хубаво. Но ще го видиш как се справя с живота. Какво може да ни обясни той на нас? Излиза — нищо. Нищо, освен най-елементарните животински функции. В такъв случай защо същият този тумор е израснал под черепа ни? За какъв дявол, питам те аз, драги ми шефе? Защото какво знае той? Знае ли какво е това мисъл?! Дал ли е възможност на човека поне да се самоопознае? Да се опознае, ако щеш, дотолкова, че да може със сигурност да каже за себе си: аз съм мръсник, или пък: аз съм почтен човек. Идеалист съм, или: материалист съм. Не, сто на сто не! Ще ми каже само телешко ли предпочитам, или свинско. Но за такова нещо ни стига мозъкът на един обикновен Шаро. А за хората, за ближните ни? Ще ни научи ли на нещо?… Не! Гарантирам с цялото си имущество, че под голямото ви чело не е пръкнала нито една аксиома относно моята интересна личност. Въпреки че сме вече… вече на две бутилки. Впрочем да оставим мене, я кажете, имате ли някаква аксиома за тия, които отдавна познавате?… Да речем, за братята, бащата, жената, приятелите си?… Не! Хората ходят в импрегнирани скафандри. И няма начин да проникнеш в съдържанието им. Ха наздраве за ергенлъка! Пий, господине!

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Професор Вилчур»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Професор Вилчур» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Тадеуш Доленга-Мостович - Знахарь
Тадеуш Доленга-Мостович
Тадеуш Доленга-Мостович - Дневник пани Ганки
Тадеуш Доленга-Мостович
Тадеуш Доленга-Мостович - Кар’єра Никодима Дизми
Тадеуш Доленга-Мостович
Тадеуш Доленга-Мостович - Три сердца
Тадеуш Доленга-Мостович
Тадеуш Доленга-Мостович - Счастье Анны
Тадеуш Доленга-Мостович
Тадеуш Доленга-Мостович - Дневник пани Ганки (Дневник любви)
Тадеуш Доленга-Мостович
Тадеуш Доленга-Мостович - Знахарь-2 или профессор Вильчур
Тадеуш Доленга-Мостович
libcat.ru: книга без обложки
Тадеуш Доленга-Мостович
Тадеуш Доленга-Мостович - Карьера Никодима Дызмы
Тадеуш Доленга-Мостович
Тадеуш Доленга-Мостович - Мир госпожи Малиновской
Тадеуш Доленга-Мостович
Тадеуш Доленга-Мостович - Професор Вільчур
Тадеуш Доленга-Мостович
Тадеуш Доленга-Мостович - Щоденник пані Ганки = Pamiętnik pani Hanki
Тадеуш Доленга-Мостович
Отзывы о книге «Професор Вилчур»

Обсуждение, отзывы о книге «Професор Вилчур» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x