Тадеуш Доленга-Мостович - Професор Вилчур

— И така да е — убеждаваше себе си. — Ще издържа.

И изведнъж изплува въпросът:

— Каква всъщност беше причината за конфликта, конфликт, който ще постави на карта целия ми живот?

Отговорът дойде бързо:

— Мариша…

Да, в основата беше Мариша, прелестното момиче, за което беше готов на всичко. Дори да се допусне, че не на всичко, то все пак на доста много.

— На доста много — уверяваше се сам.

Но веднага се появиха съмнения. Дали ако скъса с родителите си, ако се откаже от положението и благосъстоянието, цената няма да е твърде висока?…

Отхвърли с възмущение тази мисъл. Въпросът беше ясен: някой се е осмелил да обиди Мариша и него, следователно трябва да бъде наказан. И ако родителите му откажат, на единствения си син, толкова дребно удовлетворение, ще докажат, че не заслужават никаква милост. Нека да страдат.

А Мариша?… С Мариша е съвсем друго. В случая е излишен въпросът заслужава ли го. Защото ако се разсъждава трезво, с Мариша не всичко е наред. Твърдо не. Синът на сарача, изглежда, се е чувствувал в правото си да фамилиарничи с нея или го е направил от ревност. Ами пощенският служител, някой си Собек?… Защо е защитил Мариша?… Без никакво основание ли?…

Да мисли така, значи да бъде глупашки наивен. Естествено все нещо трябва да го свързва с момичето.

Беше обхванат от гняв. Самото предположение, подсказано от майка му, че тези хора са негови… съперници, му се стори обидно, оскърбително.

— Такива са последиците — мислеше огорчен — от общуването с хора от тези среди.

Няма съмнение, че майка му е жена с опит. Тя гледа на живота разумно. Ако подозренията й дори частично са основателни…

— Хубаво се наредих! Станах за смях като някакво хлапе! Пред мене това момиче се преструва на самата невинност, а кой знае какво си позволява с един такъв, да речем, Собек…

Подозрението наистина беше отвратително, но кой можеше да гарантира, че и животът, че и истината не са отвратителни?

И Лешек бе обхванат от пълно разочарование. Седна на каменната пейка, мокра от росата, и светът му се стори някак гнусен, досаден, недостоен за всякакви усилия, за всякаква борба, за всякакви жертви…

… Защото Мариша, ако беше честно, искрено момиче, нямаше да крие скандала от него. Напротив. Щеше да му признае всичко, да го помоли той да я защити, а не някакъв си Собек…

Иззад дърветата изплува кръглата луна. Лешек изобщо не обичаше луната. А този път в неприятното й изражение долови явна иронична усмивка.

— Още съм си страшно глупав — хрумна му, — страшно глупав.

И се замисли какво ще си кажат родителите му за цялата тази история и за неговото поведение. Ако би могъл да чуе разговора им, щеше да се убеди, че тяхната оценка за разума му не се отличава от неговата собствена.

След излизането на Лешек Чински доста продължително мълчаха, после госпожа Елеонора въздъхна:

— Много ме безпокои глупостта на Лешек.

— И мене не ме радва — добави господин Станислав, ставайки. — Късно е вече. Време е за сън.

Целуна жена си, както обикновено, по ръката и челото и отиде в стаята си. След четвърт час вече беше в леглото и тъкмо се канеше да зачете „Потоп“, който беше най-доброто средство да успокои нервите си преди сън, да се откъсне от проблемите на ежедневието и да се понесе върху крилата из въображението, когато на вратата му се почука.

— Ти ли си? — учуди се, като видя жена си. От години не беше се появявала в стаята му по пеньоар по това време.

— Да, Сташо. Исках да чуя твоето мнение. Не зная как трябва да постъпим. Смяташ ли, че заплахата на Лешек трябва да се приеме сериозно?

— Той е неуравновесено момче — забеляза предпазливо господин Чински.

— Защото… Няма да бъде възпитателно, ако отстъпим пред заплахата му. А, от друга страна, трябва да вземем под внимание възрастта му. Ако досега не сме успели да го възпитаме, никаква педагогика вече няма да ни помогне.

Господин Станислав погледна тъжно към разтворения върху юргана дебел том. Заглоба тъкмо беше поел командуването на войската и се бе заел да снабдява лагера. Моментът беше особено приятен, а за беля трябваше да се занимава с Лешек.

— Смятам, Еля, че твърде категорично му отказахме.

— Но справедливо.

— Несъмнено. От друга страна обаче, амбициите на момчето бяха засегнати. Може би в крайна сметка…

Мисълта за предстоящите в книгата събития, за докараните от Бялисток оръжия и боеприпаси, за пристигането на княз Сапеха (тази калпава глава трябва от Витебск да е дошла) настройваха Чински миролюбиво и отстъпчиво.