Филип Рот - Възмущение

Нахълтаха в трите момичешки общежития — „Доланд“, „Кунс“ и „Флеминг“, — като биха пъртина в преспите, натрупани по алеите, изкатериха непочистените стълбища към входа и минаха през вратите, вече заключени солидно за през нощта, като счупиха стъклата, за да се доберат до ключалките, или направо изтърбушваха вратите с юмруци, ритници и рамене, вкарвайки камари сняг и разпенена киша в забранените за посещение общежития. С лекота прекатуриха бюрата на рецепциите, които трябваше да преграждат подстъпите към стълбището, и заляха етажите и в спалните, и в момичешките апартаменти. Докато съученичките им се разбягаха из коридорите в търсене на място, където да се скрият, нашествениците се заеха да отварят гардероб след гардероб, да нахълтват в стаите и да ги плячкосват една подир друга, като разхвърлят всеки чифт бели пликчета, които успеят да намерят, и ги мятат през прозорците над живописния побелял двор долу, където вече се бяха събрали няколкостотин момчета, наизлезли от домовете на братствата в периферията на кампуса и преджапали през преспите по улица „Бъкай“ към женското крило, за да прославят тази тъй нетипична за „Уайнсбърг“ дива вакханалия.

— Гащички! Гащички! Гащички!

Тази дума, все още тъй възпламеняваща за тях, както и при навлизането им в пубертета, доведе до мощен отклик отдолу, където събралото се множество я поде, докато горе в стаите на момичетата няколкото десетки пияни момчета, чиито дрехи, ръце, нископодстригани коси и лица бяха наклепани в синьо-черно от мастилото и алени от кръв, а от телата им капеше бира и разтопен сняг, масово извършиха онова, което вдъхновеният Флъсър бе сторил сам-самичък в малката ми стая под стрехите на „Нийл“. Не всички, далече не всички, в никакъв случай, само най-изявените дръвници сред тях — всичко на всичко трима, двама първокурсници и един предпоследна година, и тримата сред първите изключени на другия ден — мастурбираха върху заграбени пликчета, мастурбираха светкавично, колкото да щракнеш с пръсти, преди всеки от тях да изхвърли дефлорираните гащички, влажни и уханни на сперма, долу във вдигнатите ръце на ликуващата тълпа от розовобузи, покрити със сняг момчета от горните класове, от чиито усти излизаше пара като от драконова паст, докато ги насъскваха изотдолу.

Сегиз-тогиз се извисяваше самотен, плътен мъжки глас, изричащ от името на всички там, неспособни да се подчиняват на наложената целомъдрена дисциплина, дръзката истина: „Искаме момичета!“ — но като цяло се касаеше за паплач, готова да се задоволи с гащички, момичешки гащички, които доста от момчетата скоро нахлузиха на главите си като шапки или напъхаха на краката си през обувките, един вид да се подиграят с интимното облекло на другия пол, над своите панталони, все едно са се облекли наобратно. Сред многото предмети, които падаха през отворените прозорци онази нощ, бяха сутиени, жартиери, дамски превръзки, тубички с мазила, червила, комбинезони и камизолки, нощници, няколко дамски чанти, малко щатска валута и сбирка красиви шапки. Междувременно на двора беше сътворена гигантска жена от сняг с огромен бюст, накичиха я с бельо, в начервосаната й уста пъхнаха тампон като бяла цигара, а тоалета й довършиха с красиво великденско боне, увенчало прическа, скалъпена от шепа влажни банкноти.

Навярно нищо от това нямаше да се случи, ако ченгетата бяха успели да се доберат до кампуса, преди невинното мятане на снежни топки пред „Дженкинс“ да е започнало да излиза извън контрол. Но никой нямаше да започне да чисти улиците на Уайнсбърг и алеите в колежа, преди да спре снегът, така че нито служителите в трите дежурни коли, собственост на местната община, нито охраната в двата автомобила на колежа успяха да доближат мястото по друг начин, освен пеша. И докато стигнат женското крило, сградите бяха опустошени, а вандалщината нямаше озаптяване.

Деканът Кодуел трябваше да спре надигането на един още по-силен гротесков акт — деканът Кодуел, изправил се в целия си сто деветдесет и пет сантиметров ръст пред портала на „Доланд Хол“ по палто и с шалче и крещящ по мегафона, стиснат в голата му ръка:

— Уайнсбъргци, уайнсбъргци, приберете се в стаите си! Веднага се приберете или рискувате да бъдете изключени!

Наложи се най-почитаемият и старши декан в колежа да отправи това строго предупреждение (и в добавка да напомни, че наборната комисия привиква момчета на осемнайсет и половина, деветнайсет и двайсет години без колежанско образование), за да започне да се разпръсква въодушевената тълпа от студенти, събрали се пред женските общежития, и да ги накара да се насочат по възможно най-бързия начин обратно по спалните помещения. Що се отнася до момчетата вътре в момичешките стаи, които продължаваха да безчинстват със скриновете, едва когато общинската полиция и охраната на колежа влязоха в сградата и започнаха да ги гонят стая по стая, чак тогава от прозорците престанаха да летят пликчета — от прозорците, които бяха все така широко отворени въпреки минусовите нощни температури — и чак тогава самите нашественици започнаха да скачат през прозорците на долните етажи на „Дауланд“, „Кунс“ и „Флеминг“ в меката завивка на дълбоките преспи, и ако не си счупеха някой крак — както се случи на двама, — да се опитват да избягат към хълма.