Марк Лоуренс - Принцът на тръните

Отпуснах стиснатите си челюсти.

— Когато видях това място на картата, си помислих: „Какво забравено от бога място.“ И точно тогава ми хрумна какво да ви предложа в замяна. Водя ви Бог. — Обърнах се и посочих отец Гомст. — Нося ви избавление и свето причастие. Нося ви благословия, катехизис… изповед, ако щете. И изобщо цялото спасение, което грозните ви душички могат да понесат.

Гомст изписка като момиченце и побягна. Нубанеца го грабна през кръста и го метна на рамо.

Очаквах Джейн да ми отговори, но не тя, а Горгот сключи сделката:

— Ще вземем свещеника. — Нещо в гласа му предизвика болка в сърдечната ми област. — Ще ви заведем до Великата стълба. Но некромантите пак ще ви намерят. Няма да се върнете.

— Некроманти? — Вървях след Джейн, Горгот вървеше след мен. В моите книги не пишеше нищо за некроманти.

— Те командват мъртвите. Магове, които… — започна Горгот, но аз го прекъснах:

— Знам какви са. Питам каква работа имат на моя път?

— Планината Хонас ги привлича — отвърна Джейн. — Има смърт в сърцето й. Стара магия. Тя улеснява работата им.

Дори пещерите на левкротите бяха грозни. Когато бях на седем, а Уил на пет, учителят Лундист тайно ни заведе в пещерите на Падерак. Без никой в двора да подозира, принцовете на кралството пропълзяха в черните подземни дълбини и стигнаха до катедрална зала с колони, чието великолепие внушаваше истински страх от Бога. И до ден-днешен нося в себе си величествената красота на онова място.

Пещерите на левкротите не притежаваха и частичка от почти течното изящество на Падерак, нямаше и щрих от скритото изкуство, което лежи в дълбините на света. Вървяхме по коридори, издигнати със Строителски камък, излети и оформени с помощта на отдавна забравени изкуства. Светлината на Джейн ни разкриваше древни сводове, на места напукани и замазани с вар. Заобикаляхме паднали блокове, по-големи от конска каруца, навлизахме все по-надълбоко, като червеи, които се стремят към сърцевината, търсят планинските недра.

— Я земи да млъкнеш, отче. — Роу се приближи иззад Нубанеца и показа на свещеника ножа си, зловещо желязно острие.

Отец Гомст наистина взе, че млъкна. Установих, че воят му ми липсва, че е придавал на зловещата атмосфера допълнителна дълбочина. А и ехото тук беше забележително. Изостанах малко, за да разменя две думи с него. И затова, и за да съм сигурен, че Роу няма да накълца подаръка ни, преди да сме го предали подобаващо на чудовищата.

— Успокой се, отче — казах му.

И сръгах Роу да си прибере ножа. А той ми се намръщи моля ви се, целият белези от шарка и очи като цепки.

— Просто ще смениш паството — казах на Гомсти. — Новите ти богомолци не са радост за окото, но отвътре? Със сигурност са по-свестни от нашичкия Роу.

Нубанеца изсумтя и намести отеца върху рамото си.

— Пусни го — казах аз. — Няма къде да избяга.

Нубанеца смъкна Гомсти от рамото си и ме погледна. Лицето му беше толкова черно, че нищо не прочетох по него.

— Не е редно, Йорг. Търгува се със злато, не с хора. Той е свят човек. Говори от името на белия Христос.

Гомст го изгледа с омраза, каквато никога не бях виждал в очите му, сякаш Нубанеца току-що се беше сдобил с рога и призоваваше Луцифер.

— Е, сега може да говори на Горгот от името на Христос — казах.

Нубанеца си замълча, лицето му беше непроницаемо.

В мълчанията на Нубанеца имаше нещо, което винаги ме подтикваше да кажа още нещо. Да се обяснявам. Макин ме дразнеше по същия начин, но Нубанеца — повече.

— Не е като да не може да си тръгне — казах. — Ако прецени че иска да се прибере у дома, свободен е да го направи. Само ще трябва да си заработи малко храна за из път и карта, за да не се изгуби.

Нубанеца ме дари с белия полумесец на усмивката си.

Продължихме напред. Някъде в мен шепнеше студен гласец шепнеше за слабост, за тънък ръб, за остър нож, който реже без сълзи, за горещо желязо, което да спре кървенето, преди раната да се е инфектирала. Няма полза да обичаш брата си.

Светлината на Джейн помръкна и взе да пресеква, когато я наближих. Момичето се дръпна от мен и си пое пресекнато дъх. Извих устни и си я представих как пада в пропаст. Получи се дори по-добре от очакваното — тя изписка и стисна очи.

Горгот застана помежду ни.